Текстът е замислен като описание на плановете и усилията на екипа на АЕИФЕМ да модернизира, да приведе в съответствие със съвременните технически и научни стандарти и да направи видимо наличното в него архивно наследство. Въпреки лошите условия на съхранение на архивните материали до момента, колекциите се радват на значителен интерес и внимание от страна на различни социални и професионални групи. Целта на представената дигитализация е да се даде възможност за световно разпространение на ценните визуални и наративни данни за културата, особено от прединдустриалния ѝ период, които досега не са били широко популяризирани.

Статията щрихира политическите, социалните и идеологически трансформации в България след 1944 г. с оглед на въздействието им върху художествените посоки на българската детско- юношеската научна фантастика. Картографира пътищата, в които политическата система, изпол- звайки в голяма степен оперативната критика, канализира познавателната и възпитателната функ- ция на този тип литература с цел изграждане на идейни и морални устои, необходими за поддържане на вярата у младото поколение в светлото комунистическо бъдеще.

В Центъра по археометрия с лаборатория по консервация и реставрация (ЦАЛКР) с недеструктивни методи бяха изследвани пет картини с подписи на Антон Митов, Борис Митов, Ярослав Вешин от колекцията на Красимир Дачев – рентгено-флуоресцентен анализ, допълнен от Раманова спектроскопия. Картините бяха предварително разгледани под микроскоп, UV, ИЧ източник, спектрофотометър и цветови анализатор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) за установяване на автентичност по договор между института и собственика. Резултатите свидетелстват за използване на оловни, цинкови и земни пигменти (охри, сиена) с две изключения – цинковите бои липсват при Вешин, а в женския портрет, приписван на Борис Митов, няма оловни. В червения цвят на шала на изобразената жена, предполагаемо изпълнен с ализарин (C14H8O4), се открива живак, а Рамановият спектрометър разпознава наличие на цинобър (HgS). Наблюдавани са грубо надживописване с тъмна боя и допълнително лаково покритие. Възможно е подписът да е поставен по-късно, но от химичните анализи не е получено ясно потвърждение. Картината на Антон Митов по-скоро е автентична, но вероятно са извършени недокументирани консервационни намеси, тъй като подложката е била сменена с фазер (след 1976?) и е положен фирнис над старото лаково покритие.

В тази статия ще направим опит да погледнем на проблема за времето и иден- тичността през призмата на литературната традиция. Ще анализираме българския литерату- рен модернизъм в съпоставителен план с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде разгледан не само в своя стати- чен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX век до Втората световна война, но и като динамично явление. Той ще бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция.

Изследването представя аналитичното описание на данните, извлечени от списъците на спомоществователите, публикувани в края на книгите, отнасящи се до самите личности, подредени азбучно. Този каталог е изворовата основа, на която се гради цялостното теоретично изследване на разпространението и проникването на книгата в различни слоеве на българското общество през първата половина на ХІХ век: обособяване на тематични ядра, формиране на читателска публика, изграждане на книжовна норма, създаване на културни средища, проследяване на процесите на приемственост и новаторство в новата българска литература; установяването на ядро от активни спомоществователи, които са не само читатели, но и дарители и меценати.

Настоящата статия е част от серия изследвания на тракийските култови сгради под могилен насип, посветена на отделните архитектурни елементи, които изграждат тяхната структура. Голяма част от тези архитектурни елементи са се превърнали в архетипи на сакралното. Настоящото изследване е посветено на вратите в тракийската култова архитек- тура. Те играят съществена роля при дефинирането на границата между вътре и вън, светлина и мрак, позволено и забранено, сакрално и профанно. Статията проследява първообраза на вратата, изследва специфики на геометрията ѝ, отчитайки и нейните поделементи. Изследването включва класификация на вратите в зависимост от различни характеристики , изяснява символиката им и дефинира различни техни функции

Във фокуса на настоящата статията е разказът на Ксенофонт за пиршеството, организирано от одриския парадинаст Севт II в началото на IV в. пр. Хр. Гръцкият военачалник, който е централен гост по време на пира, оставя интересен разказ за събитието, който би могъл да се разгледа и като своеобразен „наръчник“ за тракийския етикет по време на угощение. Разбира се, тук не става дума за свръхинтерпретация на текста. Ксенофонт не е имал намерение и не е оставил същински „указания“. Всеки, прочел разказа му обаче и впоследствие попаднал в тракийска среда, не би останал изненадан или смутен от случващото се, което значително се отличава от гръцкия симпозиум. Текстът на Ксенофонт е полезен не само като средство за реконструкция на етикета, но и като опорна точка за излагането на хипотеза, която да се противопостави на схващането, че тракийският пир не следва никакви правила, а се отдава на хаоса и варварския хедонизъм.

По време на разкопки от 2009 г. археолози в античния град Деултум се натъкват на керамична лампа с нетипично за района изображение, датирана в периода II – III век. Всъщност става дума за изображение на гръко-египетския бог Сарапис, който е представен в много рядка форма върху олтар и придружен от други божества. В статията се търсят сходни иконографски паралели и се обсъжда значението на всеки отделен елемент в композицията. Кои са изобразените божества, под каква форма и същност фигурират върху лампата, каква е връзката помежду им?

Защитата на авторското право е актуална тема в дигиталната екосистема. Библиотеките изграждат свои информационни продукти, които са обект на авторско право. Защитата им от неправомерно ползване е от съществено значение. Необходимо е потребителите да познават правата и задълженията си, когато ползват дигиталните ресурси, както и възможностите за повторната им употреба. Публикацията разглежда правната рамка в България, която се формира от Закона за авторското право и сродните му права и как библиотеките могат да защитят своите информационни продукти. Направен е анализ на чуждестранния и българския опит в областта на защитата на авторското право върху дигитализи- раните ресурси, който очертава добрите практики и прави анализ на внедряването им от българските библиотеки.