Статията щрихира политическите, социалните и идеологически трансформации в България след 1944 г. с оглед на въздействието им върху художествените посоки на българската детско- юношеската научна фантастика. Картографира пътищата, в които политическата система, изпол- звайки в голяма степен оперативната критика, канализира познавателната и възпитателната функ- ция на този тип литература с цел изграждане на идейни и морални устои, необходими за поддържане на вярата у младото поколение в светлото комунистическо бъдеще.