В тази статия ще направим опит да погледнем на проблема за времето и иден- тичността през призмата на литературната традиция. Ще анализираме българския литерату- рен модернизъм в съпоставителен план с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде разгледан не само в своя стати- чен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX век до Втората световна война, но и като динамично явление. Той ще бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция.