В тази статия ще направим опит да погледнем на проблема за времето и иден- тичността през призмата на литературната традиция. Ще анализираме българския литерату- рен модернизъм в съпоставителен план с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде разгледан не само в своя стати- чен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX век до Втората световна война, но и като динамично явление. Той ще бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция.

Във фокуса на настоящата статията е разказът на Ксенофонт за пиршеството, организирано от одриския парадинаст Севт II в началото на IV в. пр. Хр. Гръцкият военачалник, който е централен гост по време на пира, оставя интересен разказ за събитието, който би могъл да се разгледа и като своеобразен „наръчник“ за тракийския етикет по време на угощение. Разбира се, тук не става дума за свръхинтерпретация на текста. Ксенофонт не е имал намерение и не е оставил същински „указания“. Всеки, прочел разказа му обаче и впоследствие попаднал в тракийска среда, не би останал изненадан или смутен от случващото се, което значително се отличава от гръцкия симпозиум. Текстът на Ксенофонт е полезен не само като средство за реконструкция на етикета, но и като опорна точка за излагането на хипотеза, която да се противопостави на схващането, че тракийският пир не следва никакви правила, а се отдава на хаоса и варварския хедонизъм.

По време на разкопки от 2009 г. археолози в античния град Деултум се натъкват на керамична лампа с нетипично за района изображение, датирана в периода II – III век. Всъщност става дума за изображение на гръко-египетския бог Сарапис, който е представен в много рядка форма върху олтар и придружен от други божества. В статията се търсят сходни иконографски паралели и се обсъжда значението на всеки отделен елемент в композицията. Кои са изобразените божества, под каква форма и същност фигурират върху лампата, каква е връзката помежду им?

Защитата на авторското право е актуална тема в дигиталната екосистема. Библиотеките изграждат свои информационни продукти, които са обект на авторско право. Защитата им от неправомерно ползване е от съществено значение. Необходимо е потребителите да познават правата и задълженията си, когато ползват дигиталните ресурси, както и възможностите за повторната им употреба. Публикацията разглежда правната рамка в България, която се формира от Закона за авторското право и сродните му права и как библиотеките могат да защитят своите информационни продукти. Направен е анализ на чуждестранния и българския опит в областта на защитата на авторското право върху дигитализи- раните ресурси, който очертава добрите практики и прави анализ на внедряването им от българските библиотеки.

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, в сътрудничество със Зографския манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф“, Света гора, Атон, предоставя на своите потребители достъп до офлайн дигиталната колекция Зографска електронна научно-изследователска библиотека. Тя съдържа дигитални копия на славянски ръкописи, чиито оригинали се съхраняват във фондовете на 14 манастири, библиотеки, музеи и научни организации. Докладът представя опитът на библиотеката в организирането на колекцията и предоставянето ѝ на потребителите. Основният акцент в изложението е създаването на метаданни за дигиталните ресурси в интегрираната библиотечно-информационна система на Университетската библиотека, която работи в MARC 21 среда. Освен върху основните параметри на формата за библиографски данни, ще бъдат разгледани и решенията за оптимизиране на научните описания на ръкописите и организирането им във виртуални колекции. 

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е най-голямата научна библиотека в България. Тя изгражда 15 дигитални колекции, достъпни онлайн. Поддържа и изключително ценната колекция от славянски ръкописи „Зографска електронна научно-изследователска библиотека”, която е достъпна само офлайн. Ще бъде представен процесът на създаване и организиране на колекциите, както и политиката на подбор на библиотечни ресурси, които да бъдат представени тях. 

Непреkъснатата промяна на обществените отношения е безспорен фаkт, kойто изисkва не само да се kултивират търсените умения, kато се предвиди и необходимото време за осъществяването на подобни намерения, а преди всичkо да се идентифицират усилващи умения и инструменти, kоито подобряват професионалната подготовkа на специалистите в областта на kултурното наследство и осигуряват тяхното kариерно развитие в отговор на съвременните предизвиkателства. Усилването на уменията трябва да гарантира и устойчивото развитие на системата на kултурното наследство. Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Бързото разпространение на технологиите в последното десетилетие на XX в. е променило не само начина на мислене на децата и студентите, но и обработването на информацията. Процесите на промяна в начина на възприемане на околния свят са забележими в проблемите, породени от съприкосновението между новите дигитални поколения и старомодния метод на обучение. С други думи, децата, които се пораснали в дигитален, богат на медия свят, имат нужда от медийно богата среда за обучение, за да може да се задържи вниманието им.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.