Настоящото съобщение разглежда накратко методическите трудности, срещани при изследването на тракийските етноними и техните засвидетелствани форми. За да илюстрира по-добре тези трудности, авторът анализира два конкретни казуса: Sapaioi Coelaletae. Твърди се, че формата Sapai - открита във всички ръкописи на книга 12 от Geographica на Страбон, но изменена на Sapaioi от редакторите през XIX век, може да е представлявала съществуваща вариация, употребявана през късния III в. пр. Хр., тъй като е засвидетелствана в два надписа: известният каталог на theorodokoi (длъжностни лица, които отговарят за посрещането на пратеници) от Делфи и надписът на Состен от Парос. Обратно, формата Κοιλητική откривана в Geographica на Клавдий Птолемей, вместо епиграфски засвидетелстваната Κοιλαλητική може да представлява „елинизирана“ версия, приписвана на Птолемей или неговите източници; като такава, тази форма трябва да се счита за неотносима към историята на племето или неговата локализация.

Епиграфският материал от Аполония Понтика предлага ценна възможност да се анализира присъствието и акултурацията на негръцко население в милетската колония един сравнително ранен период, V в. пр.Хр. Как да измерим степента, която те са различни от гърците? Статията дава една вероятна реконструкция на процеса на колонизация и на социалната структура на града, като внимателно разглежда и сравнява археологическите, епиграфските и ономастичните свидетелства за гърци и не-гърци в колонията с тези на други градове през класическата епоха. Въз основа на това са направени изводи за съжителството и социалното положение на малоазийското тракийското население един гръцки полис и са очертани методологическите принципи, които могат да се използват при този тип изследвания.

В рамките на Археологически проект Моливоти, Тракия (MTAP), експерти анализират керамика нумизматични данни, а също и фаунистични органични останки, открити при теренните проучвания и целенасочени разкопки. Този интердисциплинарен подход позволява цялостно разбиране на историята на града и взаимодействията с по-широката обществена динамика. За систематично записване на всички археологически данни и с цел намаляване на времето за проучване, приложения като iDig са внедрени на място. Освен това са положени усилия за подобряване на публичната достъпност чрез разработването на приложението web-MTAP. Тази онлайн платформа дава възможност за удобен достъп до находки от разкопки и публикации на материали, с цел да ангажира по-широка аудитория с археологическите изследвания.

Основаната най-вероятно през 70 г. сл. Хр. римска колония е Деултум най-старият римски град в днешните български земи. Неговото археологическо проучване започва през 80-те години на XX в. и продължава активно досега. От декември 2023 г. изследователи от НАИМ-БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, Общински исторически музей - Средец започнаха работа по тригодишен проект, финансиран от ФНИ-МОН (No КП-06-H80/7 oт 08.12.2023 г.). Основната проектна цел е да изследва възможна фундаментална промяна в историческия разказ за Деултум чрез комбиниране на традиционните научни методи с тези на дигиталната хуманитаристика и археометрията.

Проучването изследва влиянието на растителността и ефекта на периферията върху степента на видимост помежду над 1000 могили Ямболска област. Генерирани са два различни варианта на растителна покривка за региона, като видимостта между ямболските могили е сравнена с тази на модел въз основа на терена без растителност. Резултатите от линията на видимост показват, че ямболските могили, разположени върху изолирани възвишения, разполагат с най-добър визуален контрол над заобикалящата ги среда. Калкулирането на растителност с варираща височина между 120 m намалява взаимната видимост по-малко, отколкото калкулирането на растителност с еднородна височина от 10 m. Въпреки че калкулирането на двата модела растителност може да доведе до хаос в класифицирането на могилите по отношение на видимостта, крайните отличаващи се могили остават същите, дори ако калкулацията се добави и гора. Мерките за коригиране на ефекта на периферията имат сравнително слабо влияние върху резултатите, което показва, че площта от 3355 кв. км е достатъчно голяма за изследване на видимостта на регионален ландшафт.

Скулптурните произведения са сложни единици, състоящи се от множество елементи, които могат да предават широк спектър от значения. Иконографските характеристики, изборът на материали, техники, стилове и комбинации с други комуникативни елементи като надписи и дипинти допринасят за многостранния характер на тези произведения. Тъй като те са циркулирали в обширни мрежи извън определени региони и политически системи, те също така служели като медии на транскултурно взаимодействие. За да се справим с тази висока плътност на информация, е необходимо да се прилагат организационни системи, които могат да организират и анализират голямо количество данни с високо ниво на детайлност. В предварително изследване, което се фокусира върху драпирани куроси, използването на географски визуализации се оказа особено ефективно за изясняване на сложните взаимовръзки между скулптурите, покровителите и потребителите, свързани тях, както в рамките на, така и извън регионалните граници. Резултатите от такива анализи могат да осигурят стабилна основа за по-нататъшни проучвания, например по отношение организaцията на работилниците и използването на материали. Използването на установени нормативни речници и тезауруси, и осигуряването на достъп до данните чрез отворени хранилища гарантира, че те са лесно достъпни за по-нататъшни изследвания. Въпреки че е изключително ценно за анализа на специфични скулптурни групи, справянето с по-голяма сложност и по-голямо разнообразие от типове обекти и категории в обектно-базирани релационни бази данни, като същевременно поддържа последователна и ясна организация, може да създаде трудности. Те ще бъдат оценени на следващия етап от проекта.

Отделът за култура и творчески индустрии на Изследователски център Athena Ксанти (Гърция) се фокусира върху използването на различни дигитални инструменти за археологически изследвания. Чрез различни проекти се използва широк набор от дигитални инструменти за изучаване на историята и археологията на древна Тракия. Въз основа изследването на различни критерии са анализирани разпространението, употребата и културното значение на атическите вази в древна Тракия. Изследването на древните митове и връзката им тракийския ландшафт показа културния туристически потенциал на Източна Македония и Тракия. Освен това, използвайки ГИС софтуер, лабораторията AeGIS проучи различни археологически теми чрез използване на символи и инструменти за количествен анализ, както и топлинни карти и инструменти за реконструкция на мрежа.

Авторът анализира пасаж в de Anima на Тертулиан, който приписва на диалог на Аристотел (по негово мнение загубеното произведение Евдем) разказ за Сатурн/Кронос, който сънува. Първо поставям тази история в собствения текст на Тертулиан и показвам, че споменаването на Сатурн не идва в разговор за богове, а за човешки същества, които сънуват. Тертулиан също посочва, че този Сатурн е роден приблизително по същото време като Приам. Така става ясно, че Аристотел разказал някаква история за „Кронос“, който е историческа личност, а не типичният Кронос гръцката митология, и че тази история за Кронос е аналогична на други разкази в Евдем за съня, напр. Сънят на Евдем. Въз основа на включването от Аристотел на други разкази за македонската тракийска/фригийска религия (най-вече Мидас Силен), считам, че Аристотеле представил македонски разказ, който смесва тракийския Залмоксис с гръцкия Кронос.

Статията оспорва традиционния протоисторически подход към Древна Тракия. Анализът на гръцките митове, представящи траките, независимо от съвременните предразсъдъци, илюстрира интеграцията на древните траки в гръцката образност и история. Особено развит е примерът „тракийската претенция“. Той илюстрира задънената улица на разглеждането на траките като варвари в един грандиозен исторически разказ, доминиран от техните гръцки цивилизовани съседи. Статията обсъжда накратко и някои нови методологии, на кръстопътя на историята, нумизматиката и сравнителната археология, които правят древна Тракия стимулиращ и потенциално новаторски обект за историческо изследване.