Проучването изследва влиянието на растителността и ефекта на периферията върху степента на видимост помежду над 1000 могили Ямболска област. Генерирани са два различни варианта на растителна покривка за региона, като видимостта между ямболските могили е сравнена с тази на модел въз основа на терена без растителност. Резултатите от линията на видимост показват, че ямболските могили, разположени върху изолирани възвишения, разполагат с най-добър визуален контрол над заобикалящата ги среда. Калкулирането на растителност с варираща височина между 120 m намалява взаимната видимост по-малко, отколкото калкулирането на растителност с еднородна височина от 10 m. Въпреки че калкулирането на двата модела растителност може да доведе до хаос в класифицирането на могилите по отношение на видимостта, крайните отличаващи се могили остават същите, дори ако калкулацията се добави и гора. Мерките за коригиране на ефекта на периферията имат сравнително слабо влияние върху резултатите, което показва, че площта от 3355 кв. км е достатъчно голяма за изследване на видимостта на регионален ландшафт.