Виртуалните играчи, наричани още non-player characters (NPCs) са неразделна част от видеоигрите, те развиват сюжета на играта и създават критична маса от играчи, правейки играта по-привлекателна, независимо от това дали е сериозна, или игра само за забавление. Създаването на един виртуален играч минава през етапи, които придават достоверност в поведението му.

Настоящата статия изследва възможностите на софтуерната платформа APOGEE за автоматизирано създаване на видеоигри за обучение по история. В статията е представена, експериментална образователна видеоигра лабиринт, разработената в рамките на проекта „Наследство БГ“. Тя е посветена на делото и наследството на легендарния българин Вълчан войвода. Методологията на изследването отразява практическите проблеми в процеса на създаване на онлайн образователна видеоигра. Резултатите от изследванията показват, че платформата, изградена в рамките на проекта APOGEE, може да подпомага специалисти без опит в програмирането при проектирането и създаването на образователни видео игри. Платформата предоставя лесни за използване инструменти за разработване и автоматизирано генериране на образователни видеоигри от типа лабиринт, обогатени с различни миниигри.

В съвременния глобален свят темата за визуалната комуникация на локалната религиозност като част от българското културно пространство става все по-актуална. В медийните политики на много държави е поставено изискването за използване на документални филми за развиване на рецептивните умения за ситуативност и комуникативност на участниците в процеса на общуване, което прави това изследване изключително актуално.

Статията представя многофункционален модел за унифициране на описанието и достъпа до ръкописите, редките и ценни издания, обект на изследване в изследователските проекти „Ръкописното наследство на България от XV – XIX в. – неизследвани територии“ и „Ловеч в българското културно пространство”. Моделът цели използването на пълните данни за отделни уникални документи и обособени специализирани колекции на културно наследство чрез представянето им в научни описи, библиографски указатели, електронни каталози и чрез пълнотекстово съдържание в дигитални библиотеки.

Литературният речник в България се появява между двете световни войни, когато вече е факт концепцията за литературна история. Литературната история се стреми да обхване целия литературен живот и процес или обратно – да подходи концептуално, избирателно, отчитайки разнообразието на идеи, естетики и стилистики. Речникът се стреми към мащабност, всеобхватност, пълнота на литературноисторическото знание, като си служи със средствата на аналитично-синтетичното изложение. Българските литературни речници или продължават с други средства литературноисторическия разказ, или компенсират липсата на определено знание, или използват нови възможности за структуриране на това знание.

Текстът обявява началото на дигитализацията на недостъпен в течение на повече от три десетилетия архивен фонд от 16-милиметрови киноленти в Музикалнофолклорния архив на Института за изследване на изкуствата, станало възможно благодарение на проекта „Културното наследство в архивите на Института за изследване на изкуствата. Интерактивна карта на изкуствата в България“. Въвеждат се кратки исторически данни за фонда, въз основа на първите цифровизирани и прегледани документи се представят някои характеристики и специфики на съхранените материали и се набелязват проблемните полета, в които може да бъде разглеждано тяхното съдържание.

Авторите предлагат и прилагат нова методология, основана на интегрирането на методи за категоризиране на природните обекти като природно наследство на национално ниво и методи за оценка, приоритизиране и картографиране на екосистемни услуги за развитието на рекреативните индустрии. Представени са резултатите от категоризацията на седемнадесет пещери на територията на област Смолян, номинирани за включване в категорията „национално природно наследство“. Оценява се техният капацитет да предоставят рекреационни екосистемни услуги въз основа на нов подход за приоритизиране на екосистемните услуги. Оценката е извършена чрез предложените Индекс на значимост и Индекс на релевантност. Въз основа на резултатите от оценката са определени пещерите, които отговарят на критериите да бъдат номинирани за национални обекти на природното нас-ледство. Изследването показва приложното значение на екосистемния подход за развитие на рекреативните индустрии въз основа на действителния капацитет на обектите на природното наследство да предоставят съответните екосистемни услуги и ползи за отдих и туризъм.

В статията се коментират същността и спецификите на концепта „биокултурно наследство”. Погледът се насочва към международни и национални политики и изследователски ракурси, които призовават за интегриран подход към природното и културното наследство, за специално внимание към дребните земеделски стопанства в Европа. Като добра практика се анализира случай на конструиране на наследство на основа на местни биокултурни ресурси в с. Куртово Конаре, Пловдивска област. Валоризацията на наследство се разглежда като процес на мобилизиране на ресурси (налични или потенциални) и трансформация на капитали (по Пиер Бурдийо).

В доклада представям част от културното наследство в архив „Архитектура“ на Института за изследване на изкуствата чрез възможностите, които предоставят софтуерните технологии за триизмерни дигитални архитектурни реконструкции. По определени критерии създавам колекция с десет броя заснемания на жилищни сгради от XIX в. Започвам с пилотния проект за къща в Несебър. Научният фокус не е само върху техническите и математически параметри, но и върху философски и поетични аспекти в архитектурата на тази сграда. В няколко опорни точки от анализа се позовавам на тези на американския архитект и теоретик Питър Айзенман, по-точно първо на определението му за канонична сграда и второ на неговата методология на повторението при изучаване на архитектурата на конкретна сграда.