Статията предлага анализ на сведенията за фигурата на Орфей на сцената на староатическия театър през 5. в. пр.Хр. Те са систематизирани в няколко групи около митологичните мотиви, характеризиращи тракийския музикант: магическата сила на Орфеевото слово-песен; Орфей, омагьосващ дивите животни, който е тясно асоцииран с мита за аргонавтите. В древността магията почти винаги е била асоциирана в негативен план с религиозни практики на някой Друг, някой чужденец. Това е термин, който разграничава тези практики от нормата, и средство за дефиниране на Другостта, въплътена във фигурата на Орфей. По тази линия се развива резервираното и дори негативно отношение към орфизма и свързанoтo с това религиозно движение в класическа Атина. Тези характеристики трансформират фигурата на тракиеца в несъответстваща на каноните на хубавата трагедия, дефинирани от Аристотел в неговата Поетика, и обясняват защо на сцената на староатическия театър тя се появява несистемно и в асоциативен план.