Очакванията към специалистите по опазване са да имат готов и (по възможност) един категорично валиден истинен отговор за всяка ситуация. Оттук и неписаната увереност в „изпитаните” конвенционални консервационни подходи. Какво става обаче, когато те не са приложими? Чрез една история от кухнята на професионалния работен процес, статията изтласква границите на конвенционалното опазване към едно креативно опазване, вдъхновено от същността и предизвикателствата на праисторическа Селищна могила „Юнаците”. Разискват се едни по-различни представи за автентичност и промяна, за обратимост и загуба, за прагматизъм и смисъл, дори за предизвикване на гравитацията. Очертана е значимостта на креативността в сферата на опазването. Всичко това в името на едно мотивирано равновесие между допустима намеса, защита, представяне, възприятия и (все пак) физическа реализуемост.

Статията прави паралел между имената на столичните улиците и съответните промени при градската топонимия в контекста на значимите политически промени в Югоизточно Европа в периода непосредствено след падането на Берлинската стена през 1989 г. Изложението се фокусира върху имената на улиците в три от столиците на региона, а именно София, Белград и Букурещ. Сравнението има за цел да анализира динамиката в отношението към историческите фигури и събития и съответно дава отговори доколко се променят разбиранията кои са наследствата, достойни за възпоменание в трите различни контекста.

Процесът на професионализация на лесовъдството на Балканите до 1914 г. протича, макар и със закъснение, по примера на Запада. След създаването на горски служби и специализирани образователни институции в региона се появява и третият основен компонент от него – професионалните сдружения. В течение на втората половина на XIX век постепенно в балканските страни се оформят сравнително многобройни групи от лесовъди, които осъзнават нуждата от създаване на собствени организации с цел защита на правата им и издигане престижа на появяващата се професия в обществото. Успехите и неуспехите при създаването на професионални организации на балканските лесовъди показват състоянието и зрелостта на техните общности, които през разглеждания период са в начален етап на своето формиране.

Статията е посветена на традиционните женски дейности предене, тъкане и везане. Техните основни характеристики и важността им във времената, когато благодарение на владеенето им жената е осигурявала нужните за облеклото и дома тъкани, се разглеждат като основание за припознаването им като културно наследство днес. Проследява се различното им остойностяване през годините. Отбелязва се валоризирането на артефактите като движимо културно наследство и на уменията като нематериално културно наследство. Внимание се отделя и на културните политики за тяхното опазване, както и на различните актьори и институции, ангажирани с тяхното прилагане.

В ЦАЛКР беше изследвана икона с портативен рентгенофлуоресцентен спектрометър, микро-рентгенофлуоресцентен спектрометър, инфрачервен спектрометър, раманов спектрометър на Bruker. Беше установено, че златото в позлатата е с чистота от 19 до 21 К. Вероятно е подложен микстион /кехлибар, мастикс и др./, както и цинобър, миниум или оловен жълт хромат. Предполагаме, че грундът е гипс или креда в комбинация с пигмент – оловна бяла, възможно и цинкова, а лаковото покритие – растително масло с дамара. Черният пигмент вероятно е въглен, синият – индиго, червеният – цинобър и миниум с оловна бяла или жълт оловен хромат, реалгар. Зеленият пигмент се основава на медта, а заради арсена и титана подходящи възможности са медният арсенит или оливин, както и титанова жълта. В телесния цвят са измерени най-много олово и арсен, има и хром, което предполага оловна бяла, но и жълт оловен хромат, и орпимент.

В олтарното пространство на манастирската църква в Долна Бешовица са запазени стенописи, датирани от XVI в. На източната стена е разположен фриз с допоясни изображения на епископи, според надписите на част от които тук са представени епископи на Римската църква. Статията дискутира върху няколко хипотези за присъствието им тук, основаващи се на изобразителната, историческата и догматическата обвързаност на представените изображения на йерарси. Основната хипотеза е свързана с изображението на папа Адриан, връзката му с две от фигурите на йерарси в южната процесия на Мелисмос, както и спрямо общия контекст на представените епископи на Римската църква.

Авторът на статията разглежда в сравнителен план интерпретацията на Покръстването на българите в коментари към жития на светци от първите томове на бароковата агиографска поредица Acta sanctorum в контекста на първите опити за реконструиране на история на Църквата. Основна цел е да се очертае напредъкът в посока на критическа научна мисъл, приложена за изследване на изворите за покръстването на българите и позволяваща да се реконструира достоверен исторически разказ и приемлива като цяло хронология на събитията в първоначалния етап на хуманитарните научни изследвания в Европа.

Статията предлага анализ на сведенията за фигурата на Орфей на сцената на староатическия театър през 5. в. пр.Хр. Те са систематизирани в няколко групи около митологичните мотиви, характеризиращи тракийския музикант: магическата сила на Орфеевото слово-песен; Орфей, омагьосващ дивите животни, който е тясно асоцииран с мита за аргонавтите. В древността магията почти винаги е била асоциирана в негативен план с религиозни практики на някой Друг, някой чужденец. Това е термин, който разграничава тези практики от нормата, и средство за дефиниране на Другостта, въплътена във фигурата на Орфей. По тази линия се развива резервираното и дори негативно отношение към орфизма и свързанoтo с това религиозно движение в класическа Атина. Тези характеристики трансформират фигурата на тракиеца в несъответстваща на каноните на хубавата трагедия, дефинирани от Аристотел в неговата Поетика, и обясняват защо на сцената на староатическия театър тя се появява несистемно и в асоциативен план.

Изследването има за цел да разкрие оценката на някои обекти от културно-историческото наследство (КН) в град Шумен от местните жители, възприемания принос на тези обекти за развитието на града и намеренията на гражданите да допринесат за тяхното опазване. То се базира на Place standard methodology. Данните са получени чрез стандартизиран въпросник от 510 жители на Шумен. Резултатите показват, че от една страна, местните жители се гордеят с тези обекти и значителна част от тях биха участвали в дейности за тяхното опазване. От друга страна, преобладават очакванията, че посещенията на местата с КH не би трябвало да изискват големи разходи. Малко над 60 % от анкетираните са склонни към еднократни дарения за тези обекти, но доминиращите нагласи са за минимални суми дарения. Основните проблеми за посещения на трите големи обекта на КН извън града (Мадара, Шуменската крепост и комплекса „Създатели на българската държава“) според гражданите са достъпът и липсата на градски транспорт. Другите слабости се онасят до необходимостта от възстановяване на търговски обекти около тях, недостатъчната рекламата, липсата на оригинални сувенири и не особено интересните разкази на кураторите за тези места. Такива проблеми за живота в самия град изглежда са качеството на комуналните услуги, градският транспорт, неразвитите условия за бизнес и недостатъчното създаване на нови работни места. Несъмнено решаването на тези проблеми би допринесло за превръщането на града в по-привлекателна дестинация за културен туризъм и по-приятно място за живеене.