Изследването разглежда обектите на природното наследство като елемент на социално-екологичната система и изяснява теоретичната основа за приложение на екосистемния подход при идентифициране на обектите на природното наследство от национално значение. Изяснен е процесът на формиране на представата за природно наследство чрез проследяване на единството между място, време и ценност. Предложена е дефиниция на понятието „природно наследство“ в този контекст. Посочени са основанията природното наследство да бъде изследвано като източник на културни екосистемни услуги за рекреация и туризъм. Разгледани са някои важни терминологични особености, които имат ключово значение за прилагането на екосистемния подход за оценка на културните екосистемни услуги, предоставяни от природното наследство.

Статията има за цел да разкрие социално-икономическите ползи от един подход за създаване и социализиране на историческия комплекс Цари Мали град в село Белчин. Данните са получени от интервюта и количествен въпросник сред местния бизнес и посетители на комплекса. Резултатите потвърждават търсените икономически и социални ползи от избрания подход към наследството с оглед на местното развитие. Ограниченията на изследването се отнасят до малкия брой интервюирани бизнеси и посетители. Независимо от това, статията допринася за по-доброто разбиране на това как едно културно наследство, което не е от световно или национално значение, може да се превърне в ресурс за местното развитие.

Авторката обсъжда усилията по възраждане и съхраняване на традициите от миналото в съвременния свят. Онова, което се означава като културно наследство обаче, не е точно самото наследство, а изобретена традиция, която е преобразувана и преосмислена, за да съответства на настоящето и на поставяните от него проблеми. Очертана е решаващата роля на изследователите за определяне и съхраняване на културното наследство, както и за неговото анализиране и предаване на следващите поколения чрез създаването на институционални политики и образователни програми.

Без съмнение четвъртият век е времето, когато християнската църква започва да придобива облика, в която я познаваме и днес. Формират се догматичните, административните и структурните ѝ „канони“, като голямо влияние върху тези процеси има т.нар. ариански спор. Появило се в началото на IV в. учението на Арий се оказва удобен политически инструмент в ръцете на императорите и по-влиятелните епископи. Още през втората четвърт на IV в. Балканите се оформят като един от важните центрове на арианството, със значително влияние върху догматическите и политическите процеси в Църквата.

Това изследване има за цел да установи и оцени съществуването на Wellness в началния етап на основната образователна степен, в рамките на училищното физическо възпитание. Методи: Извършен е бенчмаркинг на показателите, който позволява хармонизиране и индивидуализиране на разликите в двигателния потенциал между събраните данни от началото и края. Установено е присъствието на Wellness култура в българското основно училище. Резултати: показателите, носещи информация за изследваната двигателна активност от експеримента, са открити следните резултати: и в двата теста 1 и 2 коефициентът на асиметрия е с отрицателен знак, средната аритметична е по-малка от модата и медианата. Дискусия: коефициентът на корелация на Спиърман (0,992) е много висок и гарантира взаимозависимостта. Заключение: изследването показва по-високи оценки в тест 2, в края на изследвания период.

Статията насочва вниманието към осмисляне на наследството в областта на ароматерапевтичните практики в различни направления като наличие на диворастящи по нашите земи лечебни, маслодайни растения; емпирично познание и културата на нелитературното общество; народна медицина; производство на етерични масла, българската наука и перспективите за развитието на уелнес образованието. Посочени са някои методи за приложение и особености на етеричните масла. Направен е анализ на дигиталното представяне на ароматерапевтични практики в сертифицирани СПА и уелнес центрове.

Изследването има за цел да представи на вниманието на учениците и, разкрие същността на мажоретните спортове, като практики от извън класна дейност в българските училища. Методика: Осъществен е систематичен преглед на използването на инструментариум, свързан с мажоретните спортове и изследване динамиката на спортни резултати от спортни клубове по мажоретни дисциплини. Резултати: систематизирана е класификационна структура на мажоретните спортове. Анализирана е динамиката на българския спортен резултат по дисциплини. Дискусия: училищното обучение е свързано с интензивност на учебните програми, което предполага съхраняване и поддържане на висока работоспособност и мотивация на учениците за участие в разнообразни спортни формати. Заключение: установените тенденции относно мажоретните спортове в България корелират с устойчивост на двигателната и социална активност.

По данни на СЗО около 10 % от децата и младежите на Земята, което прави 200 милиона имат интелектуално, физическо или сензорно увреждане. В Европейския съюз един на всеки шест души е с различно по вид увреждане, което прави около 80 милиона души, които често нямат възможност да участват пълноценно в обществения и икономическия живот. В днешно време адаптираните двигателни дейности са реален и същевременно решаващ фактор за бъдещото развитие и реализация на децата със специфичнинужди. Постоянно се увеличава броят на публикациите, които потвърждават, че дори деца с различна степен на увреждане показват добър прогрес, ако своевременно се включат в аква дейности. Адаптираната двигателна активност във водна средаможе да бъде част от общия корекционен, компесаторен и рехабилитационен процес при деца с такива проблеми. Това е един от най-ефективните социални механизми за подобряване качеството на живот, функционалното развитие и психо-емоционалното състояние на децата със специфични нужди. Съвременните тенденции налагат включването на адаптираната двигателна активност в комплексната рехабилитация и реадаптация на деца с различни ограничения и увреждания като оздравително, лечебно, профилактично и спортно-анимационно средство в Уелнес индустрията.Приложените иновативни и рекреативни програми подобряват емоционалната динамика и психо-функционална устойчивост при децата с физически, интелектуални и сензорни затруднения. В основата на уелнес програмите във водна среда е съвкупността и ефективното използване на теоретични практически постижения на отделните науки и дялове на педагогиката, на адаптирания спорт в частност плуване, съобразно с особеностите на децата с различни увреждания, която при добра, разнообразна и системна работа може да доведе до постигане на полезен ефект върху равнището на здравословното състояние, двигателната дееспособност, трудоспособност и социализация при тези деца. Направен е първи опит за стандартизиране на спецификата, дозировката, интензивността и условията на средата при провеждането на заниманията.

Статията извежда някои проблеми и перспективи при реализирането на образователни практики в областта на културното наследство (материално и нематериално) в читалищата. Развиваните в тях дейности, свързани с опазване, трансмисия, популяризиране, социализиране на традиционни знания и умения, както и поддържаните музейни колекции и архивни сбирки, са разгледани в контекста на действащото към момента читалищно законодателство и на прилаганите културни.