Очакванията към специалистите по опазване са да имат готов и (по възможност) един категорично валиден истинен отговор за всяка ситуация. Оттук и неписаната увереност в „изпитаните” конвенционални консервационни подходи. Какво става обаче, когато те не са приложими? Чрез една история от кухнята на професионалния работен процес, статията изтласква границите на конвенционалното опазване към едно креативно опазване, вдъхновено от същността и предизвикателствата на праисторическа Селищна могила „Юнаците”. Разискват се едни по-различни представи за автентичност и промяна, за обратимост и загуба, за прагматизъм и смисъл, дори за предизвикване на гравитацията. Очертана е значимостта на креативността в сферата на опазването. Всичко това в името на едно мотивирано равновесие между допустима намеса, защита, представяне, възприятия и (все пак) физическа реализуемост.