Участие на изследователи в „Магията на времето“

На 11.01.2020 г. по ТВ България Он Еър беше излъчен филм „Магията на времето“. Филмът е реализиран с участието на изследователи и партньори по проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)“.

Запис на филма можете да намерите тук >>> (11.01.2020)

Интервю с проф. Горица Найденова

На 10.01.2020 г. по БНР София беше излъчено интервю с проф. Горица Найденова (ръководител на проект, свързан с новоизграждащата се Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“, ИИИзк).

Запис на интервюто можете да намерите тук >>> (10.01.2020)

Изнститутът за изследване на изкуствата при БАН е партньор по проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)“. Лабораторията се изгражда в изпълнение на проекта.

Лаборатория за интерактивна карта на изкуствата в България

На 08.01.2020 г. от 11.00 ч. в сградата на адрес ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6 (София) се проведе церемония за „първа копка“ като начало на Строително-монтажни работи за „Лаборатория за интерактивна карта на изкуствата в България“ в изпълнение на проект № BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)“.

Дейността ще бъде извършена в период от 180 дни от фирма „Девор“ ООД в помещения, които се стопанисват от Института за изследване на изкуствата при БАН.

След ремонтните дейности и доставката на оборудване, в помещенията ще се позиционира Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“. В лабораторията екипи на Института за изследване на изкуствата ще изпълняват проекти, свързани с обработка, дигитализация, виртуализация и съхраняване на обекти от културното наследство на България.

Проф. д-р Емануел Мутафов ще бъде гост в предаването „Турзиъм.БГ“

На 28.12.2019 г. директорът на Института за изследване на изкуствата проф. д-р Емануел Мутафов ще бъде гост в предаването „Турзиъм.БГ“ по БНТ 1 от 11:00 ч. Екипът на предаването ще ви разходи край град Русе, който изобилства с възможности за културни и приключенски маршрути, а в околността се намират и някои от най-красивите български манастири. Вижте анонс за предаването тук >>>

Проф. д-р Емануел Мутафов ще говори и за най-новото си откритие, свързано с първото изписване на католикона на Бачковския манастир.  Надписът е абсолютно неизвестен и за пръв път се показва в цялост.

За откритието на проф. д-р Емануел Мутафов в Бачковския манастир вижте повече и тук >>>

Към профила на Института за изследване на изкуствата във Фейсбук >>>

В обектива на БНТ 1 – Непоказвани досега славянски и гръцки ръкописи, съхранявани в Музея на възраждането на гр. Ловеч

На 22.12.2019 г. в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ 1 беше излъчен репортаж с участието на проф. дфн Боряна Христова  „Непоказвани досега славянски и гръцки ръкописи в Музея на възраждането в Ловеч“. Пълният запис на репортажа можете да намерите тук >>>

Проф. дфн Боряна Христова е водещ изследовател и ръководител на разработка по дейност Б на проект BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ на тема „Ловеч в българското културно пространство (ръкописна сбирка от XIII – XIX век)“.

Екипът по проект BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ начело с проф. дфн Боряна Христова продължава своята работа по ръкописите, открити в Ловеч.

Семинар „Поклонничество и изкуство“

Във връзка с проект BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ на 10 декември 2019 г., 11:00 ч. в Института за изследване на изкуствата при БАН (гр. София, ул. „Кракра“ 21, зала 1) проф. д-р Емануел Мутафов ще представи публична лекция на тема „Два часа на Синай“.

Лекцията е в рамките на семинар „Поклонничество и изкуство“, който се организира по проекта „Молитвени пътувания на българите и изкуство през 18 и 19 в.“. Входът е свободен.

Изследовател по проект BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ получи награда за най-добър млад учен на СУ „Св. Климент Охридски“

Лили Грозданова е главен асистент в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация по Антична история. Като докторант, с подкрепата на Excellence Cluster Dialogue Europe (София),  изследва развитието на Римската империя и по-конкретно тракийските ѝ провинции през втората половина на ІІІ в. сл. Хр. – времето на т. нар. „войнишки императори“. Прави пост-докторантура върху монетосеченето на Пауталия в рамките на проекта (B-4-2) Region and Memoria: Local History and Local Myths on Thracian Provincial Coins (с подкрепата на Excellence Cluster Topoi, Берлин). Понастоящем продължава проучванията си върху пауталийското монетосеченето. Нумизматичните материали се обработват и анализират чрез нумизматичната онлайн платформа www.corpus-nummorum.eu и GIS software с цел да се изследват печатите на градското монетосечене чрез прилагането на нови методи за анализ базирани на дигиталните технологии. Научните интереси на гл. ас. д-р Лили Грозданова са свързани с интердисциплинарния подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката, римската провинциална система (развитие и характеристики на икономическата, политическа и административна структура на провинциите), локалните и централните монетарници – техните особености и значение.

Интервю на Мария Василева с гл. ас. д-р Лили Грозданова (25.11.2019)

  1. Признанието млад учен на годината е в по-голяма степен гордост или отговорност за теб?

– Наградата ми носи голяма радост най-вече, защото я възприемам не толкова като лично постижение, колкото като признание на общия ни труд с колегите ми в катедрата по „Стара история, тракология и средновековна история“ и в различните проекти, от които имам щастието да съм част. Надявам се тази награда да послужи и като допълнителен стимул за младите хора, с които се срещам като преподавател, да продължават да следват нелекия път на науката и хуманитаристиката в частност.

  1. Какъв е основният научен принос на твоята дисертация?

– Дисертацията, ми която вече излезе и като дигитална книга, носи заглавието „Римските императори срещу готите на Книва: политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност“. Един дисертационен труд задължително трябва да има доказуем научен принос, за да бъде защитим. С научния ми ръководител проф. дин Диляна Ботева-Боянова подбрахме и разработихме тема, която от самото начало ясно заявяваше множество предизвикателства в научно и дори техническо отношение. Значимостта на темата, на която се спряхме преди десетина години през последните четири – пет години се потвърждава от нов възход в международните научните дирения за времето на войнишките императори, благодарение на открития нов наратив за периода от Jana Grusková и екипа на проект Scythica Vindobonensia (FWF Project P28112G25: 01.08.2015 – 31.12.2019). Тематиката е особено важна също, защото засяга период, в който съдбата на Империята буквално нееднократно се решава на Балканите.

Изследвайки този специфичен период в съзнанието ми още по-ясно се оформя собственото ми усещане за това, на какво ни учи историята. А именно да анализираме информация от различни по тип и характер източници, за да извлечем причинно-следствените връзки и да се опитаме да възстановим това, което се е случило. Или по-просто казано историята ни учи да мислим, да разбираме и управляваме настоящето и бъдещето си на база натрупаните вече знания и умения.

  1. Носи ли предизвикателство за теб като учен участието ти в проект ЦВП „Наследство БГ“?

– Работата ми по време на докторантурата и пост-докторантурата ми в рамките на два център за върхови постижения съответно „Диалог Европа“ (София) и „Topoi“ (Берлин) ме доведе до много важно за професионалния ми път наблюдение. Технологиите имат потенциала да ни дадат „нови очи“ за материали, които наблюдаваме и изследваме. Естествено всеки нов метод има нужда от провеждането на множество тестове и експерименти, за да бъде доказана научността му. В този смисъл именно работата на центрове за върхови постижения като „Наследство БГ“ е ключова, защото има научния, изследователски и технологичен потенциал да променя фундаментално изследователската среда.

  1. Да бъдеш нумизмат за теб е хоби или професия?

– За мен да съм историк и изследовател, който все повече се специализира в областта на античната нумизматика е професия, която ми дава и изисква много. Въпреки трудностите удовлетворението, което носи за мен е огромно.

  1. Ако трябва да представиш България на чужденец… Избери едно събитие, факт или личност с което да го впечатлиш?

– Може би по-скоро бих избрала място. Бих избрала например място като античния театър в Пловдив. Там ясно и неповторимо древността се е сляла със съвремието. Става възможно за човек като мен, вперил професионалния си поглед в нещо отдалечено в назад във времето, да осъществи своя детска мечта, като чуе концерт на любим свой изпълнител в един реален античен театър. Според мен България е богата именно с места, които съществуват не просто като културни паметници на миналото, а функционират днес и са неоспоримо доказателство за силата и устойчивостта на живота.

  1. Какво теб най-много те докосва и вълнува като учен от изследванията, които си правила?

– Искрено ме вълнува динамиката на работата ми в екип по различните проекти.  Наистина е вдъхновяващо как хората, работейки заедно са в състояние на неща, които понякога граничат с невероятното. И как в търсене на отговори скрити в миналото ни, ние градим заедно настоящето си и между нас няма пространствени и държавни граници, защото имаме общи идеи.

гл. ас. д-р Лили Грозданова 

Носител на наградата за най-добър млад учен на СУ „Св. Климент Охридски“ (25.11.2019)

Среща на участниците в семинара „ПОКЛОННИЧЕСТВО И ИЗКУСТВО“

Във връзка с проект BG05M20P001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ на 29 октомври 2019 г. в Института за изследване на изкуствата (БАН) се проведе поредна среща на участниците в семинара „ПОКЛОННИЧЕСТВО И ИЗКУСТВО организиран от проекта МОЛИТВЕНИ ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XVIII И XIX ВЕК И ИЗКУСТВО“.

Темата на лекцията бе:

ЙЕРУСАЛИМИИ – ХАДЖИИ, ИКОНОПИСЦИ И ПАЗАРЪТ НА ИКОНИ В ЙЕРУСАЛИМ ПРЕЗ XVIII И XIX В. [ERUSALIMIAS PILGRIMS, ICON-PAINTERS AND ICON MARKET IN 18th AND 19th CENTURY JERUSALEM].

Лекторът, Марко Катич, е докторант във Философския факултет на Белградския университет. Темата на доктората му е свързана с визуалната култура на поклонничеството в Сърбия. Марко Катич работи от години в областта на поклонническите евлогии, донасяни на Балканите от Светите земи в Палестина през XVIII и XIX векове и е един от малкото учени, които се занимават с тази материя.

Лекцията засегна широк кръг от теми: писмени извори, в които се обрисува отношението на поклонниците към донесените от светите места евлогии, начина, по който са набавяни, техните цени; сведенията за съществуващи в Йерусалим ателиета за изработване на предмети, купувани от поклонниците; подписани произведения на живописта; бе дискутиран и проблема за етническата принадлежност на майсторите.

На семинара, освен участниците в проекта, присъстваха учени от Института за изследване на изкуството (БАН), Института за литература (БАН), Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (БАН), Кирило-Методиевия научен център (БАН), Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ (СУ), Националната художествена академия, реставратори и журналисти.