Районът на Северното Черноморие, от гр. Шабла до гр. Варна, е осеян с множество селища и крепости, останки от различни исторически периоди, като някои обекти са обявени за недвижими културни ценности (НКЦ) с местно или национално значение. Статията представя резултатите от етнографско изследване, насочено към политиките на местните власти и нагласите на медиите и общностите по теми, свързани с опазването и популяризирането на НКЦ с местно значение в община Каварна. Разгледана е степента на разпознаваемост на тези обекти. Основният фокус е върху три случая на останки от укрепени селища – Свети Никола, Тимум и Бизоне. Изследвани са политиките, мерките и проблемите, свързани с тяхното опазване и публично представяне, възможностите за популяризирането им като туристически обекти и потенциала им като активи за развитието на местната икономика. Проучването е реализирано чрез извършване на обстоен документален и медиен анализ, както и чрез етнографска работа на терен, включваща посещение на НКЦ, срещи с местните власти и жители от общината.

Текстовете от този том са представени като доклади на международната научна конференция Изкуствоведски четения 2025, модул „Ново изкуство“, 10 – 12 април, 2025 г., София, Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките. Оценени са чрез peer-review, като само преминалите успешно тази процедура и редакция се публикуват в изданието.

Трудът е посветен на театралното изкуство в България през ХХ век. Изследването има за цел открояването на значими интелектуални и артистични процеси, наблюдавани в областта на сценичните изкуства, свързани с професионализацията и модернизацията на българската култура през XX век и тяхното място в контекста на гъвкавите, динамични културни измерения на съвременна Европа. 

Настоящата статия е част от серия изследвания на тракийските култови сгради под могилен насип, посветена на отделните архитектурни елементи, които изграждат тяхната структура. Голяма част от тези архитектурни елементи са се превърнали в архетипи на сакралното. Настоящото изследване е посветено на вратите в тракийската култова архитек- тура. Те играят съществена роля при дефинирането на границата между вътре и вън, светлина и мрак, позволено и забранено, сакрално и профанно. Статията проследява първообраза на вратата, изследва специфики на геометрията ѝ, отчитайки и нейните поделементи. Изследването включва класификация на вратите в зависимост от различни характеристики , изяснява символиката им и дефинира различни техни функции

Изследването представя аналитичното описание на данните, извлечени от списъците на спомоществователите, публикувани в края на книгите, отнасящи се до самите личности, подредени азбучно. Този каталог е изворовата основа, на която се гради цялостното теоретично изследване на разпространението и проникването на книгата в различни слоеве на българското общество през първата половина на ХІХ век: обособяване на тематични ядра, формиране на читателска публика, изграждане на книжовна норма, създаване на културни средища, проследяване на процесите на приемственост и новаторство в новата българска литература; установяването на ядро от активни спомоществователи, които са не само читатели, но и дарители и меценати.

В Центъра по археометрия с лаборатория по консервация и реставрация (ЦАЛКР) с недеструктивни методи бяха изследвани пет картини с подписи на Антон Митов, Борис Митов, Ярослав Вешин от колекцията на Красимир Дачев – рентгено-флуоресцентен анализ, допълнен от Раманова спектроскопия. Картините бяха предварително разгледани под микроскоп, UV, ИЧ източник, спектрофотометър и цветови анализатор в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) за установяване на автентичност по договор между института и собственика. Резултатите свидетелстват за използване на оловни, цинкови и земни пигменти (охри, сиена) с две изключения – цинковите бои липсват при Вешин, а в женския портрет, приписван на Борис Митов, няма оловни. В червения цвят на шала на изобразената жена, предполагаемо изпълнен с ализарин (C14H8O4), се открива живак, а Рамановият спектрометър разпознава наличие на цинобър (HgS). Наблюдавани са грубо надживописване с тъмна боя и допълнително лаково покритие. Възможно е подписът да е поставен по-късно, но от химичните анализи не е получено ясно потвърждение. Картината на Антон Митов по-скоро е автентична, но вероятно са извършени недокументирани консервационни намеси, тъй като подложката е била сменена с фазер (след 1976?) и е положен фирнис над старото лаково покритие.

Статията щрихира политическите, социалните и идеологически трансформации в България след 1944 г. с оглед на въздействието им върху художествените посоки на българската детско- юношеската научна фантастика. Картографира пътищата, в които политическата система, изпол- звайки в голяма степен оперативната критика, канализира познавателната и възпитателната функ- ция на този тип литература с цел изграждане на идейни и морални устои, необходими за поддържане на вярата у младото поколение в светлото комунистическо бъдеще.

Текстът е замислен като описание на плановете и усилията на екипа на АЕИФЕМ да модернизира, да приведе в съответствие със съвременните технически и научни стандарти и да направи видимо наличното в него архивно наследство. Въпреки лошите условия на съхранение на архивните материали до момента, колекциите се радват на значителен интерес и внимание от страна на различни социални и професионални групи. Целта на представената дигитализация е да се даде възможност за световно разпространение на ценните визуални и наративни данни за културата, особено от прединдустриалния ѝ период, които досега не са били широко популяризирани.

Изследванията на архитектурната среда и монументалния ландшафт в Южна и Югозападна България са значими за общата социална, вътрешно- и външнополитическа сфера поради граничното положение и исторически натовареното минало на региона. Докато оценявахме общото състояние на недвижимите културни ценности с местно значение (НКЦ с МЗ) в общината и състоянието на тяхното управление, на преден план излезе темата за политическите агенти, които „претендират“ за правомощие върху историческите наративи, които те символизират. Това, от своя страна, доведе и до въпроса чия история „виждат и чуват“ местните хора, а и туристите, посещаващи района, в ежедневието си. Следвайки идеята на М. Билиг за всекидневната употреба на национализма и „баналните“ начини, по които той въздейства върху обществата, за да гарантира тяхната принадлежност към „въображаемата общност“, е неизбежно да се вгледаме във физическия облик на региона, пропускайки символното присъствие на историческата ВМРО и претендента за неин наследник в съвременността – ВМРО-БНД.