Развитието на социално-политическите системи в предмодерните времена преминава през различни етапи и един от тях културната антропология и етнологията маркират чрез термина „ранна държава“. По правило той се явява след т.нар. чийфдъм и предшества зрялата държава. На основата на различни изследвания са проследени редица съществени характеристики на този тип държавност. В него се откриват някои от по-старите (характерни за чийфдъма) форми на организация и власт, но са откроими редица от типичните за ранната държава специфики: ясно отграничим център на власт; наличие на административен апарат; способност да се налага чрез легитимно насилие определена политика от центъра към перифериите; поддържане от центъра на баланс между аристократи „по рождение“ и такива „по заслуги“ ит.н. Взети в целостта си, всички те придават по-голяма стабилност и трайност на този тип политическо организиране.

Изследването представя три аспекта на методологическата работа в изследванията за Древна Тракия, които имат по-широко принципно значение извън конкретните географски измерения. В първата част са представени възможностите за проследяване на развитието на научните знания, станали възможни благодарение на новата дигитална среда. Направени са съответно отделни допълнения и уточнения по отношение на интереса към земите на Древна Тракия преди началото на XIX в. Втората част е съвсем лаконична и акцентира върху необходимостта от висока осторожност при анализа на етноними, като се отчитат особеностите на ендонимите екзонимите. Третата част визира от една страна необходимостта от задължителна автопсия на кодексите, тъй като често при печатното им издаване са допускани сериозни необосновани промени, от друга страна е фокусирана върху оценката на Тукидид като личностна позиция и съдба, – съответно – тяхното неизбежно отражение върху характеристиките на неговата „История на Пелопонеската война“.

Докладът представя етап от работата по разкриването и осъществяването на връзката между филмови теренни записи и звук при дигитализирането на кинолентите в Музикалнофолклорния архив на Института за изследване на изкуствата. Възникващите проблеми се разкриват като резултат от използваните при документирането устройства, от видовете екипност в теренната работа на учените от Института за музика и от установения от тях тип архивиране на материалите (т.е. от структурата на самия Музикалнофолклорен архив).

В процеса на децентрализация на управлението на културното наследство в България местните власти са изправени пред предизвикателството да разработват и прилагат ефективни местни политики за опазване и популяризиране на недвижимите културни ценности от местно значение. Доколко общините успяват да се справят в променената среда, с какви проблеми се сблъскват, какви са характеристиките на контекста в общините – това са част от въпросите, които са анализирани въз основа на дискусии във фокус групи, проведени в рамките на етноложкото проучване в периода май-юни 2022 г. в четири общини в България – Сандански, Балчик, Каварна и Гърмен. Целта на статията е да се анализират събраните данни в сравнителна перспектива и да се очертае дискусията за недвижимите културни ценности с местно значение в четирите общини.

Статията се занимава с примера на полската кандидатура (2021 г.) за традицията на килима от цветя по повод процесията за Corpus Christi в Световната представителна листа на нематериалното културно наследство. Полското досие за Corpus Christi е прекрасно доказателство за свързан с нематериалното културно наследство документ, в който се отчита както креативната субстанция на човешкия фактор, така и природната даденост като участващи активно в моделирането на интегралната ценност на елемента, свързани с процесите на идентификация.

Цел на материала е да анализира пълното съдържанието на българския Уелнес клъстер и обвързаността му със социалната среда за изграждане на икономика основана на знанието. Установена е необходимост от широко разпространяване на Уелнес култура сред обществото. Концентрацията ни за Уелнес Клъстер разделя структурните елементи на реактивни и проактивни процедури и Уелнес въздействия. Разясняваме как се открояват Нишовите практики и въздействия от конвенционалния сектор на здравеопазването (или наричан още – болестната индустрия). Стандартизацията на инструментите и дефинициите в изследването е от съществено значение за научния прогрес за създаване на икономика, основана на знанието в България.

Основна цел на това проучване е анализ на използването на минералните води в България като фактор за развитие на общините, повишаване качеството на живот на местните жители и развитие на свързания с минералните води туризъм. Изследването се основава на данни от стратегически документи на общини, интервюта с техни представители, местни жители и представители на местния бизнес. Актуалността на темата произтича от факта, че управлението на минералните води се сблъсква с редица проблеми, които създават пречки пред рационалното им използване. Резултатите показват, че тези проблеми са свързани главно с административните процедури и институциите, отговорни за минералните води, както и с нормативните изисквания. Основната препоръка е, че за да се използва пълноценно ресурсът на минералните води, са необходими цялостен управленски подход, национална стратегия, политика и инвестиции, които да решат идентифицираните проблеми както на макро-, така и на местно ниво.

Настоящото проучване се фокусира върху възможностите на съвременните СПА и Уелнес програми за повлияване на стрес, редукция на наднормено тегло и целулит при потребителите на тези услуги. Очертани са основните насоки за развитие и необходимостта от бъдещи научни изследвания относно ефективността и качеството на СПА практиките и предлаганите програми. Особен акцент се поставя върху необходимостта от включването на здравно-образователни програми, насочени към промяна в начина на живот чрез създаване на трайни навици за здравословно хранене, физическа активност и стил на живот, в рамките на престоя в СПА и Уелнес центровете.

Цел на проучването бе установяване и оценка нивото на двигателно развитие, базирайки се на проследяване на антропометрични показатели: ръст, тегло и гръдна обиколка чрез организиране на системни занимания по плуване на деца в начален етап на основната образователна степен. Бенчмаркинг-анализът на резултатите от обучението е осъществен в рамките на една учебна година. Предмет на анализа е влиянието на началното обучение по плуване, върху здравословното състояние и двигателно развитие при 7 – 8-годишни деца. Обект на изследване е динамиката в антропометричните показатели в процеса на обучение по плуване, както проследяване на специфични индикатори, измерени чрез обективни инструменти, систематизирането и анализа им. Изследователски контингент са 30 деца, на 7 – 8-годишна възраст, редовно посещаващи занимания по плуване на басейн „V-Gym Fitness & SPA“ в гр. София. Научно обоснованите изводи позволяват да бъде установено влиянието на двигателната подготовка на учениците върху динамиката на антропометричните им показатели: ръст, тегло и гръдна обиколка посредством системни плувни занимания. В периода от 01.09.2023 до 01.05.2024 г. бе проведено измерване на двигателния потенциал на ученици от начален етап на основната образователна степен в условията на учебно-тренировъчни плувни занимания. За извеждане взаимовръзката между индикаторите е приложен анализ на динамиката чрез математико-статистическа обработка.