Статията насочва вниманието към осмисляне наследството и възможностите за приложението на мед и пчелни продукти за профилактика и терапия, перспективи за развитие на уелнес образованието. Представени са характеристиките на някои от основните пчелни продукти и методите за тяхното приложение. Направен е анализ на дигиталното представените и добри практики с пчелен мед в сертифицираните спа и уелнес центрове в България и масажните студиа на територията на София-град.

Целта на това изследване е да се разкрият социалните и икономическите ползи от развитието на туризма на културното наследство в град Шумен през 2021 г. Фокусът е върху възприятията и оценките на български туристи, тъй като поради пандемичната ситуация почти няма чуждестранни посетители. Изследването се основава на данни посредством стандартизиран въпросник от 508 посетители на пет значими обекта на културното наследство (Мадарският конник, Шуменската крепост, „Създатели на българската държава“, Томбул джамия и Регионалният исторически музей). В проучването се търси отговор на следните изследователски въпроси: (1) Какви са мотивите за посещение, впечатленията, оценките и препоръките на посетителите на тези обекти? (2) Какви са икономическите ползи за обектите на културното наследство и града? Резултатите показват, че родните туристи се възползват главно от добрата комбинация от история и красива природа на тези места, докато обектите на културното наследство не могат да се издържат само от собствените си приходи и се нуждаят от допълнителна подкрепа.

Статията анализира оформянето и еволюцията в общинските политики по използването на минерални води и построяването на Централната минерална баня в града в периода до Първата световна война. Разгледани са вижданията спрямо този природен ресурс, както и различните функции на обществените бани, отговарящи на изискванията на времето. Разгледани са различните идеи и предложения, както и алтернативни възможности за изграждането на инфраструктура, която да оползотвори наличните водни ресурси. Внимание е обърнато също и на икономическите аспекти и на трансфера на знание и технологии, свързани с оползотворяване на минералните води в българската столица.

Статията е посветена на създаването и функционирането на извънболничната медицинска помощ – важен елемент от националните здравни системи на Балканите в края на XIX и началото на XX век. Специално внимание е отделено на случая с България. Разгледано е създаването на мрежа от амбулатории и тяхната дейност, като е направен опит да се определи мястото и значението им в националната здравна система.

Целта на настоящото изследване е да се разгледат и анализират данните за присъствието на чужди за Балканите военни контингенти и войски в периода от края на IX – средата на XI в. Особено внимание е обърнато на елементите на въоръжението с акцент върху хладните клинови оръжия. Разгледана е информацията, налична в писмените извори и от материалните свидетелства, която доказва в някаква степен присъствието на „външни“ за Византия и Първото българско царство компоненти на военното дело. Основни акценти в публикацията са данните за присъствието на войски и наемници от Северна Европа в балканските територии, а също така и информацията, която имаме за масовите къснономадски рейдове през XI в. в земите на Долен Дунав.

Публикацията представя един ден от живота на Максимин, епископ на Дуросторум. Целта ни е чрез съпоставяне на Максимин и Августин Блажени и анализиране на достигналата до нас информация за проведения между тях дебат да допълним образа на арианските епископи от Балканите и тяхното значение в процеса на формиране на Църквата като институция през IV и V в.

Текстовете от този том са представени като доклади на международната научна конференция Изкуствоведски четения 2025, модул „Ново изкуство“, 10 – 12 април, 2025 г., София, Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките. Оценени са чрез peer-review, като само преминалите успешно тази процедура и редакция се публикуват в изданието.

Трудът е посветен на театралното изкуство в България през ХХ век. Изследването има за цел открояването на значими интелектуални и артистични процеси, наблюдавани в областта на сценичните изкуства, свързани с професионализацията и модернизацията на българската култура през XX век и тяхното място в контекста на гъвкавите, динамични културни измерения на съвременна Европа.

Изследванията на архитектурната среда и монументалния ландшафт в Южна и Югозападна България са значими за общата социална, вътрешно- и външнополитическа сфера поради граничното положение и исторически натовареното минало на региона. Докато оценявахме общото състояние на недвижимите културни ценности с местно значение (НКЦ с МЗ) в общината и състоянието на тяхното управление, на преден план излезе темата за политическите агенти, които „претендират“ за правомощие върху историческите наративи, които те символизират. Това, от своя страна, доведе и до въпроса чия история „виждат и чуват“ местните хора, а и туристите, посещаващи района, в ежедневието си. Следвайки идеята на М. Билиг за всекидневната употреба на национализма и „баналните“ начини, по които той въздейства върху обществата, за да гарантира тяхната принадлежност към „въображаемата общност“, е неизбежно да се вгледаме във физическия облик на региона, пропускайки символното присъствие на историческата ВМРО и претендента за неин наследник в съвременността – ВМРО-БНД.