Статията анализира оформянето и еволюцията в общинските политики по използването на минерални води и построяването на Централната минерална баня в града в периода до Първата световна война. Разгледани са вижданията спрямо този природен ресурс, както и различните функции на обществените бани, отговарящи на изискванията на времето. Разгледани са различните идеи и предложения, както и алтернативни възможности за изграждането на инфраструктура, която да оползотвори наличните водни ресурси. Внимание е обърнато също и на икономическите аспекти и на трансфера на знание и технологии, свързани с оползотворяване на минералните води в българската столица.