Публикацията представя един ден от живота на Максимин, епископ на Дуросторум. Целта ни е чрез съпоставяне на Максимин и Августин Блажени и анализиране на достигналата до нас информация за проведения между тях дебат да допълним образа на арианските епископи от Балканите и тяхното значение в процеса на формиране на Църквата като институция през IV и V в.

Целта на настоящото изследване е да се разгледат и анализират данните за присъствието на чужди за Балканите военни контингенти и войски в периода от края на IX – средата на XI в. Особено внимание е обърнато на елементите на въоръжението с акцент върху хладните клинови оръжия. Разгледана е информацията, налична в писмените извори и от материалните свидетелства, която доказва в някаква степен присъствието на „външни“ за Византия и Първото българско царство компоненти на военното дело. Основни акценти в публикацията са данните за присъствието на войски и наемници от Северна Европа в балканските територии, а също така и информацията, която имаме за масовите къснономадски рейдове през XI в. в земите на Долен Дунав.

Статията е посветена на създаването и функционирането на извънболничната медицинска помощ – важен елемент от националните здравни системи на Балканите в края на XIX и началото на XX век. Специално внимание е отделено на случая с България. Разгледано е създаването на мрежа от амбулатории и тяхната дейност, като е направен опит да се определи мястото и значението им в националната здравна система.

Статията анализира оформянето и еволюцията в общинските политики по използването на минерални води и построяването на Централната минерална баня в града в периода до Първата световна война. Разгледани са вижданията спрямо този природен ресурс, както и различните функции на обществените бани, отговарящи на изискванията на времето. Разгледани са различните идеи и предложения, както и алтернативни възможности за изграждането на инфраструктура, която да оползотвори наличните водни ресурси. Внимание е обърнато също и на икономическите аспекти и на трансфера на знание и технологии, свързани с оползотворяване на минералните води в българската столица.

Целта на това изследване е да се разкрият социалните и икономическите ползи от развитието на туризма на културното наследство в град Шумен през 2021 г. Фокусът е върху възприятията и оценките на български туристи, тъй като поради пандемичната ситуация почти няма чуждестранни посетители. Изследването се основава на данни посредством стандартизиран въпросник от 508 посетители на пет значими обекта на културното наследство (Мадарският конник, Шуменската крепост, „Създатели на българската държава“, Томбул джамия и Регионалният исторически музей). В проучването се търси отговор на следните изследователски въпроси: (1) Какви са мотивите за посещение, впечатленията, оценките и препоръките на посетителите на тези обекти? (2) Какви са икономическите ползи за обектите на културното наследство и града? Резултатите показват, че родните туристи се възползват главно от добрата комбинация от история и красива природа на тези места, докато обектите на културното наследство не могат да се издържат само от собствените си приходи и се нуждаят от допълнителна подкрепа.

Статията насочва вниманието към осмисляне наследството и възможностите за приложението на мед и пчелни продукти за профилактика и терапия, перспективи за развитие на уелнес образованието. Представени са характеристиките на някои от основните пчелни продукти и методите за тяхното приложение. Направен е анализ на дигиталното представените и добри практики с пчелен мед в сертифицираните спа и уелнес центрове в България и масажните студиа на територията на София-град.

Ароматерапията с Rosa Damascena, известна още като Damask Rose или българска роза, е популярна практика заради многобройните си ползи. В медицинската база данни PubMed са налични 268 изследвания, свързани с Rosa Damascena. В настоящия доклад са очертани насоките на приложението на Rosa Damascena с терапевтична цел, както и са посочени добри практики, въведени в българската Wellness култура.

Специфичната област Уелнес за бременни жени корелира с профилактика чрез холистичен подход към здравето, което води до значими социални ползи. Подходът се характеризира с разбиране на отделните индикатори на здравословен стил на живот като тясно взаимосвързани и обясними само през призмата на цялостния здравен баланс на плода и майката. Методи: Осъществен е систематичен преглед на използването на инструментариум, свързан с изследване динамиката на психо-функционалния статус на майката и плода. Резултати: Прилагането на Уелнес програми при жени с нормална бременност подобряват здравния статус, като в същото време увеличава тяхната дееспособност и Селфнес (Selfness). Дискусия: При жени с нормална бременност чрез ангажиране с двигателна активност се засилват защитните сили на организма, рефлектиращо върху здравето на плода. Заключение: Извеждат се предимствата на разработени два модела – в зала и във водна среда.

Статията представя етнологично проучване върху състоянието на недвижимите културни ценности с категория „местно значение“ в следствие на комбинирания централизиран и децентрализиран управленски подход по примера на община Балчик. Дискутирани са визията на местната власт относно управлението им, основните проблеми, свързани с опазването и защитата им, и мерките за преодоляването им, обществената им разпознаваемост и възможностите за популяризирането им като туристически обекти.