Целта на настоящия текст е да илюстрира ползите oт използването на двете ERC SILVER бази данни: DSD (Die Studies Database / база данни за монетни печати) и GOD (Greek Overstrikes Database / база данни за гръцките контрамарки) (вж. https://silver.kbr.be/SILVER). Тук фокусът е поставен върху територията на древна Тракия. От ок. 2770 записа вече въведени в DSD, 84 произхождат от географските области на територията на Република България (38 за „Тракия (несигурен монетен двор)“, 22 за Месембрия, 12 за Кабиле, 7 за Севтополис, 2 за Дионисополис, 2 за Одесос, и 1 за Аполония Понтика). GOD вече включва над 110 записа (от ок. 3000) за територията на днешна България, като по-голямата част са от монетарницата на Месембрия (65). Картата на контрамаркираните монети дава възможност за визуализиране на явления, като указва посоката на определени метални потоци от първоначалното им място на отсичане до последващата им повторна употреба. Конкретно за хоризонта на северния егейски бряг може да се проследи движението на множество монетосечения.

През 2020 г. България прие Концепция за развитие на изкуствения интелект (ИИ) до 2030 г., като акцентира върху създаването на научен, бизнес и управленски капацитет подкрепа на напредъка на ИИ. Основните цели включват подобряване на образованието, научните изследвания, иновациите и етичните рамки. От 2023 г. Институтът INSAIT към Софийския университет се присъедини към глобалния алианс за изкуствен интелект, като се нареди до престижни институции като НАСА и Харвард. INSAIT разработва BgGPT, български езиков AI модел. Историята на ИИ България всъщност започва през 1968 г. с разработки на Българската академия на науките и включва значителни интердисциплинарни и проекти международни сътрудничества, включително и първите приложения на ИИ исторически изследвания. Системата PSAMS за разпознаване на монети и базата данни BBAW Corpus Nummorum са забележителен принос, интегрирайки ИИ в нумизматиката и насърчавайки международното сътрудничество срещу фалшифицирането на монети.

Статията представя нов подход за дефиниране на динамични гранични ситуации и стратегии за териториален контрол, действащи през началните години на съществуване на римските провинции Македония и Тракия. В основата му са заложени концепции от дигиталната нумизматика, но включва и регулиращи традиционни археологически ракурси. От решаващо значение е разглеждането на артефактите като демаркационни и делимитационни материали, като монетите са ултимативно средство за проследяването на тези процеси. Те са многопластов извор, своеобразна медия, която предоставя данни включително за административните промени. С имплементацията на дигитални ресурси нумизматичните данни могат да бъдат обвързани по специфични параметри с подбрани археологически паметници. Сравнителният анализ ще разкрие маркери указващи разграничителните процеси отразени в находките. За тестване на подбраните методи предмет на изследването са два археологически обекта с различни характеристики: Хераклея Синтика, като граничен град и Деултум, като колония, т.е. демаркационен елемент.

Статията разглежда така наречените мизийски контрамарки. Те са нанасяни в правоъгълни полета с надписи “TICA” “TICAE”, понякога съчетани други с контрамарки – най-често “AVG”. Към момента са известни над 3500 монети. Всички те са дребни номинали (асове). Все още липсва публикация, която да е посветена на археологическия контекст на монетите с мизийски контрамарки. Тук авторите представят два обекта. Първият е военен лагер на анонимна към момента конна част (ала) под днешния град Лом (античния Алмус). Лагерът е възникнал около средата на I в. и е загинал през 80-те години на същия век. Вторият обект е селище на местно население, попадащо землището на село Расово. То отстои на 10 километра от военния лагер при Лом. Селището също е загинало през втората половина на I в. Към момента от Алмус произхождат единични монети от времето на Флавиите, а при Расово те напълно липсват. Наличните данни, предоставени от двата обекта, демонстрират слаби постъпления на монетна маса от времето на Нерон и Флавиевата династия. Към настоящия етап на проучвания изглежда много вероятно този „хиатус“ в монетната циркулация да се запълни именно с контрамаркираните монети от типовете TI CA TI CAE. Публикуване на други археологически контексти от I в. бъдеще ще изясни тяхната хронология.

Проучването има за цел да анализира качеството на сребърната сплав, използвана за монетосеченето, чрез неинвазивна оценка на елементния състав на монетите. По време на началния етап бяха изследвани общо 96 сребърни монети с помощта на преносим XRF апарат. Количествени данни бяха получени само за 44 монети и резултатите са представени тук. Особено внимание заслужават предварителните аналитични данни, получени от монети от сребърни сплави, произхождащи от три известни града Егейска Тракия – Абдера, Дикая и Маронея. Разгледани са и примери от монети, за които се предполага, че са емитирани в Неаполис. Елементният състав разкрива наличието на сребро (Ag), мед (Cu), олово (Pb), злато (Au), както и следи от платина (Pt), желязо (Fe), титан (Ti). Предварителните данни показват постоянна наличност на сребро от края на VI до II в. пр. Хр., с някои данни за дългосрочна девалвация.

Статията анализира древни техники за обработка на метал с фокус върху техниките на гранулация и филигран. Разгледани са различни бижута от Старозагорско и Пловдивско, за да се установят приликите и разликите. Изследванията показват, че телта, използвана за украса на бижутата, не е произведена чрез изтеглянето на метала, а чрез валцуване на метална лента. Въз основа на резултатите от изследването бяха проведени експериментални тестове за получаване на гранулация и филигран. Тези експерименти показаха, че много различни фактори трябва да се вземат предвид при производството на бижута. Резултатите от експериментите служат като основа за отговор на въпроса кои техники за запояване са използвани в древността или как произведена нишката и какви знания са необходими за работа с техниките.

Статията се занимава изображения надписи върху камбана от 1880 г., която се намира църквата „Св. Параскева“ на с. Козичино (Еркеч), Бургаско. Авторът предлага хипотеза за нейния произход, като съпоставя вече известни факти за историята на селото. Най-интересно изображението на светец три ръце върху камбаната, каквото другаде православната иконография не се открива. Като се търсят паралели, житийни основания иконографска логика, тук се предлага хипотеза за идентификацията на светеца.

Изследването е посветено на проблематиката върху новите модернизиращи употреби на публичното присъствие през периода на Българското възраждане. Обнародваната в „Българский календар за 1874 година“ кореспонденция между фигурата на учителката и тази на нейната ученичка засяга темата за индивидуалното професионалното себеразвитие на модерно мислещата личност в унисон с настъпващите промени в потребностите на възрожденското общество. Текстът ще се опита да проследи и анализира отделните епистоларни и публицистични вписвания, в които е по-ясно изведена извоюваната роля на образованата жена в строгите регламентирани граници на възрожденската публичност.

Има много модели за описание на вселената. Авторите локализират идеята за свободната воля в модела на Сноудън за вземане на решения, теория на фракталите, Книгата на промените, Българският календар и изграждат синергия между различните теории. Комбинирането им в логическа система успява да използва общите допирни точки за подобряване на разбирането на отделните елементи. Правят се препратки между древните китайски и български традиции. На преден план се изтъква валидноста на теорията за хаоса и свободната воля като системообразуващ фактор в хаотични системи. Приноса на автора е в логическото подреждане на неговото изследване, водещо читателя от феномена на съмнението, през съвременни и древни модели за описание на вселената, до преоткриване на свободната воля и увереност в нейната значимост.