Изследването е посветено на проблематиката върху новите модернизиращи употреби на публичното присъствие през периода на Българското възраждане. Обнародваната в „Българский календар за 1874 година“ кореспонденция между фигурата на учителката и тази на нейната ученичка засяга темата за индивидуалното професионалното себеразвитие на модерно мислещата личност в унисон с настъпващите промени в потребностите на възрожденското общество. Текстът ще се опита да проследи и анализира отделните епистоларни и публицистични вписвания, в които е по-ясно изведена извоюваната роля на образованата жена в строгите регламентирани граници на възрожденската публичност.