Настоящото изследване предлага сравнително точно датиране, описание на иконографията, оригиналния текст, гравиран на писмеността деванагари, и транслитерация и превод на четивната част от надписа от задната страна на джайнска (джайнистка) метална статуетка-олтар най-вероятно от Гуджарат или Раджастхан на съвършения учител тиртханкара Паршванатха. Освен съпоставка и сравнителен анализ с други образци на джайнистки бронзови статуетки-олтари, статията въвежда и в контекста, в който такива статуетки са създадени, като накратко е представено религиозно-философското учение на джайнизма, описана е идеята за съвършените двайсет и четирима учители тиртханкара, споменати са най-важните от тях и основните им достижения и идеи. Изследваната статуетка е по-късна от посочената в надписа ѝ дата, вероятно е изработена от занаятчия, който не е бил детайлно запознат с джайнизма и с иконографията на Паршванатха. Към този извод насочва изпускането на важни детайли и преобразяване на част от задължителните елементи. Макар върху надписа от задната страна на статуетката да е изписана датата на предполагаемото създаване на статуетката – 1354 (1298 г.), при анализ на сплавта, от която е направена, се оказва, че тя е от XIX в.

Бирата е сред най-древните напитки в човешката история. Нейното производство и консумация обичайно се свързват с регионите, които не позволяват отглеждането на лозя. Изследванията от последните години обаче показват, че подобна обусловеност е рядкост и дори изключение. Така например траките, известни като любители на висококачествените вина, също пият бира. Макар че писмените сведения ни запознават с някои особености на нейната консумация, повече информация както за пиенето, така и за спецификите на пивоварството, може да бъде потърсена с помощта на археоботаниката и археологията и евентуалното свързване на определени керамични форми с приготвянето и приема на напитката.

Стригилата е древен инструмент, използван по нашите земи за козметични, хигиенни и медицински цели. Обикновено изработена от метал, стригилата има извита, плоска форма и често се използва с масла за почистване на кожата.Тази статия разглежда стригилата като възможен прототип за мобилизация на меки тъкани с помощта на инструменти (IASTM) – терапевтична техника, която използва специализирани инструменти за превенция и лечение на дисфункции на меките тъкани, като белези или сраствания. Целта на IASTM е да подобри мобилността, да намали болката и да насърчи естествените процеси на възстановяване на тъканите на тялото.В медицинската база данни PubMed са налични 135 изследвания, свързани с IASTM. Тази статия анализира наличните изследвания, които сме систематизирали в следните области: литературни прегледи, свързани с ефикасността на IASTM, приложение на IASTM при атлети, терапевтична ефективност и ефекти от мобилизацията на меки тъкани с помощта на инструменти върху мускулно-скелетните свойства.

Статията представя събора в Аквилея от 381 г. и отстраняването на Паладий от катедрата му в Рациария като предварително замислен и проведен съдебен процес с цел отстраняването на епископа от религиозните и политическите събития, свързани с новата политика на император Теодосий I.

Целта на статията е да изследва как в телевизионната поредица „Възраждането на Третата българска държава“, част от предаването „Олтарите на България“, се изграждат образите на възрожденските герои (Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Петър Берон, Георги Раковски, Райна Княгиня, Захари Зографски и др.) като емблеми на националната идентичност. Визуалният и наративен подход на предаването съчетава патетични метафори и традиционни наративи с опити за критична интерпретация на Българското възраждане. Анализът показва как тези образи са представени нееднозначно спрямо различните рецептивни очаквания между утвърдените исторически клишета и необходимостта за по-съвременен, научен прочит. Така, от една страна, се запазва класическата патриотична-възпитателна реторика, а от друга, се предлагат нови релативистични критически прочити, с които се постига по-усложнено преосмисляне на героичните фигури и събития.

Текстът е посветен на бъдещо електронно издание с фотографии на традиционно облекло от края на XIX в., които се съхраняват в Научния архив на Българската академия на науките. Те са част от по-голям масив от ръкописни документи, съдържащи сведения за облеклото от този период. В началото авторът запознава читателя с целия архивен свод и ценната информация, която може да бъде открита в него. След това вниманието му е насочено към достигналите до нас фотографии. В третата част представя какво ще съдържа бъдещото издание – въвеждаща аналитична част, самите фотографии с описание на заснетите костюми, показалци.

By 1914, the first stage of the organizational development of Bulgarian technical specialists was completed and the national engineering and architectural association was established. After World War I, socio-economic conditions changed and the technical community faced serious challenges. In search of solutions to these problems, attempts were made to reorganize the existing Association, and other professional associations were created. This article shows the evolution in the attitudes and activities of this professional group during a very dynamic historical period from 1919 to 1939.

Направен е анализ на уелнес иновациите и добрите масажни практики, представени в дигиталните приложения на 107 SPA и 30 Wellness обекта, вписани в Националния туристически регистър. Анализът показва тенденция за развитие и прилагане както на индивидуални, така и на комбинирани масажи, ритуали за две и четири ръце, концепции с български натурални продукти. Добрата професионална квалификация и продължаващото обучение на персонала, зает в СПА и уелнес индустрията, са условие за утвърждаване на страната ни като предпочитана дестинация за уелнес туризъм.