Границите на самотата са трудни за дефиниране. С изключение на чисто физическата самота, когато индивидът очевидно е изолиран от околните, в социален и психологически план невинаги това състояние е категорично. Добре познати са моментите, в които човек се чувства самотен сред тълпа или предпочита доброволно да се усамоти. В настоящия текст разглеждам самотата като двойствено състояние - един от съвременните парадокси на дигитализацията, когато индивидът е едновременно физически сам, но виртуално свързан с други. Основната хипотеза и въпрос тук е до каква степен ние сме действително свързани в мрежата или тя по-скоро ни разединява, и дали това всъщност не е отдушник и показател за дълбокото отчуждение в съвременното общество, което дори не е склонно да си признае своята самота. (От предговора на автора).