Projects Относно проекта Практическа общност Е-обучение Играй и учи

Подготовка на албум с фотографии на „народни костюми“ от края на XIX в.

На 30 март 2026 г. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките бе представена работата по албум с фотографии на традиционно облекло от края на ХIX в., която се осъществява по проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Събитието бе в рамките на семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“ на секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“, ИЕФЕМ – БАН.

Подготовка на албум с фотографии на „народни костюми“ от края на XIX в.

На 30 март 2026 г. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките бе представена работата по албум с фотографии на традиционно облекло от края на ХIX в., която се осъществява по проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Събитието бе в рамките на семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“ на секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“, ИЕФЕМ – БАН.

Доц. д-р Ива Станоева, ръководител на екипа изследователи, работещ по бъдещото издание, запозна присъстващите с основните му параметри. То ще включва фотографии, които се съхраняват в Научния архив на БАН, във фонд „Иван Шишманов“, като част от по-голям масив от документи – рапорти и описания на „народни костюми“, изготвени в периода 1888–1889 г. по инициатива на Министерството на вътрешните дела. Особеното и ценното на бъдещото издание е, че заснетото на фотографиите традиционно облекло ще бъде анотирано именно на основата на тези сведения. Това носи и своите предизвикателства пред изследователите, защото не винаги в документите е фиксирана връзката между фотографиите и словесните описания на облеклото. Ще бъдат публикувани и гърбовете на снимките, където има информация за фотографското студио; за заснетото облекло – населено място и тип на костюма; бележки от последваща обработка на документите и др. Освен албумна част изданието ще съдържа и аналитични текстове, представящи контекста и историята на създаване на фотографиите, както и различните изследователски проблеми, с които екипът се е сблъскал по време на работата си.

Гл. ас. д-р Миглена Иванова в своето изложение подчерта ценността на фотографските изображения на традиционно облекло точно в този период на динамични модернизационни промени, когато то бива измествано от европейското и заедно с това започва да се възприема като национален символ. Обърна внимание, че наред с женското и мъжкото, моминското и ергенското тук, макар и рядко, е представено и детското облекло. Важен момент е наличието и на фотографии на „другите“ етнически и религиозни общности, живеещи в Княжеството по това време.

Ас. Илия Николов се спря на проблемите, свързани с дигиталната обработка на фотографиите с цел тяхното публикуване, като подчерта необходимостта от запазване на документалната им стойност и автентичност. В хода на изложението си той засегна и по-общи въпроси, свързани с архивната фотография като дигитален обект – начина на нейното описание, изготвянето на съответен паспорт, както и критериите за оценка на качеството. Особено внимание бе отделено на етичните изисквания при работа с архивни документи, като той подчерта: „Съхраняването на изображението не означава да го подобрим, а да го разберем и предадем отговорно“.

След изложенията на изследователите се проведе интересна дискусия, посветена на традиционното облекло и неговото изследване, на осмислянето му като културно наследство и форма на символен капитал.

Автор на текста: доц. д-р Ива Станоева

Проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)”