„Повече от една снимка. История на българската фотография през ХХ век“ –
ретроспективна експозиция в Софийска градска художествена галерия
(две гледни точки)
Йосиф Аструков
През декември 2025 г. Софийска градска художествена галерия откри своята най-нова фотографска изложба. Експозицията има амбициозната задача да представи емблематични снимки от цялата история на българската фотография. Заявеният период е от 1900 до 2000, но в селекцията попадат и снимки от XIX век, част от които създадени извън пределите на съвременна България. Посетителят се потапя напълно в архивните фотографии в първия салон на галерията, връщайки се към едни отдавна отминали епохи. От оригинални копия, извадени от архиви и частни колекции, до увеличени съвременни дигитални принтове, пред нас оживяват възрожденски къщи и революционери, емблематични събития и личности, политици, бита и обикновения живот на хората тогава, несъществуващи вече сгради и площади, всички те съхранени от работата на първите български фотографи. Кураторският екип в лицето на Аделина Филева, Ренета Георгиева, Иво Хаджимишев, Катерина Гаджева и Георги Лозанов разделят този огромен обем – над 300 фотографии на 100 автора в три периода.
Мащабите на проекта и внимателната подредба са впечатляващи. Много от снимките са често тиражирани, някои превръщани в част от различни пропагандни периоди от близкото ни минало. Информацията към тях дава цялостната картина на епохата, до колкото, разбира се, е съхранена. Някои снимки не могат да се датират с точност или липсват детайли по създаването им. На много места са отбелязани носителите и процесите – фотографията е неразривно свързана с технологията на своето време, което създава и финалният образ.
Оригиналните копия са събрани и представени със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Народна библиотека „Иван Вазов“, Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, Регионален исторически музей – Пловдив, Исторически музей „Искра“– Казанлък, Исторически музей в Асеновград, Исторически музей в Разлог, Фондация „Артин Азинян“, Нели и Робърт Гипсън–Архив Гипсън, Мартин Калчев, Виктор Герасимов, семействата Балкански, Георг Волц, Лингоров–Недков, Кемилев, Петра Атанасова, Георги Папакочев, Боян Попов, Станислав Бояджиев, Виолета Кюрдян, Рафаело Казаков, Росица Стойчева. Като външни консултанти и сътрудници са привлечени и Явор Попов и Тихомир Стоянов. Част от мисията на СГХГ е да съхранява и подкрепя историята на фотографията и фотографията като изкуство, с обособения през 2004-та година фонд „Съвременно изкуство и фотография“.
Зафер Галибов
За тази изложба се говори повече от половин година. Тя се откри при рекордно посещение в СГХГ. Още повече, че и трите големи пространства на галерията бяха изпълнени с произведенията на фотографското творчество от последния век. Изложбата е структурирана в три дяла. Първата част включва периода от началото на ХХ век до 9 септември 1944 с куратор Иво Хаджимишев. Вторият раздел разглежда периода след тази дата до 1970. Неговият куратор Катерина Гаджева заяви: „Представени са онези образци, които имат естетическа стойност въпреки и отвъд идеологията.” Третият период обхваща последните три десетилетия на ХХ век, а куратор е Георги Лозанов, който каза: "70-те години са време на застой. 80-те са периодът на т.нар. перестройка, когато се появява надеждата, че идва краят на комунизма. В това време фотографите са не просто производители на образи, а през своите произведения могат да съобщават възгледите си за света. Още не може де се каже, че има свобода, но съпротивата срещу липсата на свобода също е вид свобода. В този период най-ценна във фотографията е именно тази естетическа и социална съпротива, която изображенията носят. 90-те години е период на митингите и на огромното въодушевление, когато комунизмът пада”.
Повече от триста фотографии на над сто български автори са представени в "Повече от една снимка. История на българската фотография ХХ век“. Такава изложба не е правена за последните петдесет години. Дългата пауза отваря много нови въпроси, свързани с авторските права на фотографите, които практически е невъзможно да получат отговор. Като отворена рана стои липсата на закон за фотографията. Той трябва да защитава непреходния характер на възрожденските снимки, тяхното одухотворяване и легитимиране на публични места. Изложбата дава достатъчно материал за размисъл в тази посока. И независимо от неотговорените въпроси тя съответства на вкуса на публиката, която може да си припомни имена и образи, с които е свикнала още от времето на промените. Особено интересна е за младата публика, за която подобна изложба е истинско събитие. Фотографията, днес вече широко достъпно занимание, винаги изкушава непосветените в желание за сравнения и провокации със собственото разбиране и творчество.
