През м. ноември 2025 г. окончателно беше определена изследователската тема „Историята на местата/Местата на историята“, по която ще работят изследователи от ВТУ по РП1 и РП2 в проект BG16RFPR002-1.014-0011-C01 Устойчиво развитие на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“. По РП1 Разкриване на българското културно наследство и социализирането му чрез нови технологии бяха подготвени и разработени два микропроекта – „Културно-историческо наследство в поречието на р. Янтра – пътища, селища, поминъци“ и „Културно-историческо наследство в поречието на р. Янтра – култови места, храмове, аязма“. По РП2 Природното наследство като ресурс за социално-икономическо развитие беше разработен микропроекто на тема „Природното наследство в поречието на р. Янтра. Защитените зони – дивиденти за устойчиво развитие на местните общности (предизвикателства, решения и добри практики).“
През първите три месеца на работа по тези микропроекти – от ноември 2025 г. до януари 2026 г. – проектните екипи на ВТУ по РП1 и РП2 съвместно изпълниха дейностите по Задача 1. в работните планове: Дефиниране на пространствения обхват на моделната територия. Съобразно предварително определените регионални параметри на участието на ВТУ в „Наследство БГ“ Великотърновска и Габровска области се приемат за моделна територия под наименованието Янтренско поречие. В обхвата на моделната територия се предвижда активно взаимодействие с областните управи, общинските власти, местната общественост и заинтересованите стопански субекти. Успоредно с това на екипите по трите микропроекти бяха възложени и са в процес на изпълнение задачи по проучване на сведения от археологическата карта на България, исторически извори, исторически и географски публикации, краеведски материали, кадастрална карта, общински планови документи (стратегии, програми, устройствени планове), ГИС данни (Национален портал за пространствени данни и др.).
За пълно разработване и апробиране на методиката на изследването и реализацията на научно-приложните дейности беше необходимо определяне на по-ограничена, еталонна територия от общо 14 общини в двете административни области. За такава е приета територията на община Елена. В старопланинската ѝ част се установява най-големия брой и гъстота на НКЦ (над 600). На територията на общината са представени и основните целеви природни територии – защитени зони по директивите за местообитанията и птиците, както и защитени местности и природни забележителности. Селата в община Елена са със сравнително добре развита база за туристическо настаняване за селски, еко- и културен туризъм – предимно къщи за гости, семейни хотели и пансиони. В 47 села са разположени 190 обекта с регистрирани 2000 легла. От друга страна, негативните тенденции в стопанското и демографското развитие правят особено актуален въпроса за въвличането на природните и културните ресурси на селската територия в стопански оборот. От общо 123 селски населени места, 37 са вече без постоянно население и други 20 са с население от 1-2 до 10 жители. Допълнително съображение, което ни насочва към селските територии е фактът, че обектите на културно-историческото наследство в най-малките населени места са застрашени в най-голяма степен.
На основата на наличната информация и пространствения анализ на въведените данни в ГИС-среда определихме ключови участъци. Ключовите участъци включват малки групи съседни населени места, в които са налични както културно-исторически и природни ресурси за туризма, така и обекти за туристическо настаняване, а съседството и близостта позволяват разработването на комплексни маршрути и дигитални продукти, обогатяващи и разнообразяващи туристическите атракции. Въз основа на тези критерии са определени три ключови участъка – групата населени места Марян-Беброво-Костел, селищата южно и източно от яз. Йовковци, и тези в най-горното течение на р. Веселина – Тодювци и Дрента. В първия участък, съставен от 12 населени места (Беброво, Босевци, Петковци; Марян, Долни Марян; Руховци; Палици; Чакали; Костел, Валето, Граматици, Колари) в 6 землища (Беброво, Марян, Руховци, Костел, Чакали, Палици) със 162 обекта – НКЦ, предстоят теренни проучвания.
Автор на текста: Доц. д-р Росина Костова, водещ изследовател R3 с ръководни функции (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“)
