ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН
Лабораторията за дигитализация на нематериално културно наследство е изградена в рамките на Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН). Центърът се състои от Архив и Библиотека, като архивната сбирка съдържа богат свод от фолклорни емпирични материали – фонозаписи, видеозаписи, снимки и текстове. Документите представят универсалните сфери на фолклора и културните традиции: словесни, обредни и празнични (календарни, семейни, трудови и др.), музикални (песенни, инструментални), танцови, народни изкуства и визуални форми.
Натрупаният масив от архивни материали е в резултат от научноизследователската работа на сътрудници на института, от студентски експедиции, лични архиви и сбирки на изтъкнати наши и чуждестранни фолклористи и краеведи. Те представят всички региони на страната, както и българската общност зад граница – историческата диаспора в Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна и др., новите миграционни вълни в Западна Европа, Северна и Южна Америка. Съхраняват се също така материали, които представят културните традиции в европейски и световен контекст.
В рамките на консорциума „Наследство БГ“ (Проект BG05M2OP001-1.001-0001) беше изградена Лабораторията за дигитализация на нематериалното културно наследство, в резултат на което бяха дигитализирани значителен обем аудио, видео и фото документи, както и текстови документи.
Във втората фаза на проекта BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021–2027, лабораторията продължава своите дейности, свързани с дигитализацията на архивни документи, сред които материали, документирани през 80-те години на ХХ в., в рамките на студентския кръжок „Проф. Ив. Шишманов“ към СУ „Св. Климент Охридски“; документацията по Националната система „Живи човешки съкровища – България”, постъпила в архива в резултат на съвместната работа на ИЕФЕМ – БАН с Министерство на културата на Р България.
В резултат от функционирането на системата, е събран значителен обем от документи, които представят разнообразието от знания, умения и практики, свързани с различните дялове на нематериалното културно наследство – традиционното пеене и свирене, традиционното разказване, обредността и празниците, традиционните занаяти, домашни дейности и поминъци. В рамките на проекта също така обект на дигитализация са и теренни фонозаписи от Разградския регион, които съдържат информация за традиционното пеене и словесния фолклор от региона, които са документирани в периода 1985–1991 г.
Автор на текста: д-р Милена Любенова (ИЕФЕМ-БАН)
