Хронотопи на историята
Пространството заедно с времето образуват фундаменталната рамка на човешкия опит и са израз на желанието на човека да подреди света посредством словото. Интересното е, че те се смесват в съзнанието ни. Например преди да се превърне в едно от лицата на времето (знаем, че бог Кайрос олицетворява в гръцката митология решаващия момент), понятието кайрос е имало пространствен характер и при Омир е означавало точното място на удара: точката, в която раната става смъртоносна.
Човек рядко си спомня дати: той си спомня места. Според съвременната психология мястото е от решаващо значение за личностната идентификация: ние се връщаме към любимите си места, от които пазим скъп спомен и се надяваме, че те самите пазят нашите следи. Колективната история също се опира на значимите за консолидирането на нацията топоси, означени с импозантни мемориали и приютяващи възпоминателни чествания.
Не е случайно, че през последните години в много български градове се предлагат културни и литературни маршрути с нарастващ брой последователи. Имената на улиците са историческо наследство и превръщат града в истински музей под открито небе. Ходонимите – имената на улиците и площадите – пазят следите на исторически, политически и културни фигури от миналото, като отразяват политическия избор и колективните представи на всяка епоха. Това своеобразно картографиране на историята, впрочем, е една от характерните черти, отличаващи европейския континент[1].
Четенето на табелите на улиците, по които вървим, прилича на прелистване на историята.
[1] Макар че впоследствие тази практика е била експортирана и към други части на света, тя си остава същностно европейска и според британския ерудит Дж. Стайнър, е една от петте аксиоми, които дефинират европейската идентичност: George Steiner, The Idea of Europe: An Essay. Abrams Press, 2015 [2003].
Автор: Маргарита Серафимова (ИЛ - БАН)
