Настоящото изследване предлага сравнително точно датиране, описание на иконографията, оригиналния текст, гравиран на писмеността деванагари, и транслитерация и превод на четивната част от надписа от задната страна на джайнска (джайнистка) метална статуетка-олтар най-вероятно от Гуджарат или Раджастхан на съвършения учител тиртханкара Паршванатха. Освен съпоставка и сравнителен анализ с други образци на джайнистки бронзови статуетки-олтари, статията въвежда и в контекста, в който такива статуетки са създадени, като накратко е представено религиозно-философското учение на джайнизма, описана е идеята за съвършените двайсет и четирима учители тиртханкара, споменати са най-важните от тях и основните им достижения и идеи. Изследваната статуетка е по-късна от посочената в надписа ѝ дата, вероятно е изработена от занаятчия, който не е бил детайлно запознат с джайнизма и с иконографията на Паршванатха. Към този извод насочва изпускането на важни детайли и преобразяване на част от задължителните елементи. Макар върху надписа от задната страна на статуетката да е изписана датата на предполагаемото създаване на статуетката – 1354 (1298 г.), при анализ на сплавта, от която е направена, се оказва, че тя е от XIX в.

Статията анализира древни техники за обработка на метал с фокус върху техниките на гранулация и филигран. Разгледани са различни бижута от Старозагорско и Пловдивско, за да се установят приликите и разликите. Изследванията показват, че телта, използвана за украса на бижутата, не е произведена чрез изтеглянето на метала, а чрез валцуване на метална лента. Въз основа на резултатите от изследването бяха проведени експериментални тестове за получаване на гранулация и филигран. Тези експерименти показаха, че много различни фактори трябва да се вземат предвид при производството на бижута. Резултатите от експериментите служат като основа за отговор на въпроса кои техники за запояване са използвани в древността или как произведена нишката и какви знания са необходими за работа с техниките.

Проучването има за цел да анализира качеството на сребърната сплав, използвана за монетосеченето, чрез неинвазивна оценка на елементния състав на монетите. По време на началния етап бяха изследвани общо 96 сребърни монети с помощта на преносим XRF апарат. Количествени данни бяха получени само за 44 монети и резултатите са представени тук. Особено внимание заслужават предварителните аналитични данни, получени от монети от сребърни сплави, произхождащи от три известни града Егейска Тракия – Абдера, Дикая и Маронея. Разгледани са и примери от монети, за които се предполага, че са емитирани в Неаполис. Елементният състав разкрива наличието на сребро (Ag), мед (Cu), олово (Pb), злато (Au), както и следи от платина (Pt), желязо (Fe), титан (Ti). Предварителните данни показват постоянна наличност на сребро от края на VI до II в. пр. Хр., с някои данни за дългосрочна девалвация.

Статията разглежда така наречените мизийски контрамарки. Те са нанасяни в правоъгълни полета с надписи “TICA” “TICAE”, понякога съчетани други с контрамарки – най-често “AVG”. Към момента са известни над 3500 монети. Всички те са дребни номинали (асове). Все още липсва публикация, която да е посветена на археологическия контекст на монетите с мизийски контрамарки. Тук авторите представят два обекта. Първият е военен лагер на анонимна към момента конна част (ала) под днешния град Лом (античния Алмус). Лагерът е възникнал около средата на I в. и е загинал през 80-те години на същия век. Вторият обект е селище на местно население, попадащо землището на село Расово. То отстои на 10 километра от военния лагер при Лом. Селището също е загинало през втората половина на I в. Към момента от Алмус произхождат единични монети от времето на Флавиите, а при Расово те напълно липсват. Наличните данни, предоставени от двата обекта, демонстрират слаби постъпления на монетна маса от времето на Нерон и Флавиевата династия. Към настоящия етап на проучвания изглежда много вероятно този „хиатус“ в монетната циркулация да се запълни именно с контрамаркираните монети от типовете TI CA TI CAE. Публикуване на други археологически контексти от I в. бъдеще ще изясни тяхната хронология.

Статията представя нов подход за дефиниране на динамични гранични ситуации и стратегии за териториален контрол, действащи през началните години на съществуване на римските провинции Македония и Тракия. В основата му са заложени концепции от дигиталната нумизматика, но включва и регулиращи традиционни археологически ракурси. От решаващо значение е разглеждането на артефактите като демаркационни и делимитационни материали, като монетите са ултимативно средство за проследяването на тези процеси. Те са многопластов извор, своеобразна медия, която предоставя данни включително за административните промени. С имплементацията на дигитални ресурси нумизматичните данни могат да бъдат обвързани по специфични параметри с подбрани археологически паметници. Сравнителният анализ ще разкрие маркери указващи разграничителните процеси отразени в находките. За тестване на подбраните методи предмет на изследването са два археологически обекта с различни характеристики: Хераклея Синтика, като граничен град и Деултум, като колония, т.е. демаркационен елемент.

През 2020 г. България прие Концепция за развитие на изкуствения интелект (ИИ) до 2030 г., като акцентира върху създаването на научен, бизнес и управленски капацитет подкрепа на напредъка на ИИ. Основните цели включват подобряване на образованието, научните изследвания, иновациите и етичните рамки. От 2023 г. Институтът INSAIT към Софийския университет се присъедини към глобалния алианс за изкуствен интелект, като се нареди до престижни институции като НАСА и Харвард. INSAIT разработва BgGPT, български езиков AI модел. Историята на ИИ България всъщност започва през 1968 г. с разработки на Българската академия на науките и включва значителни интердисциплинарни и проекти международни сътрудничества, включително и първите приложения на ИИ исторически изследвания. Системата PSAMS за разпознаване на монети и базата данни BBAW Corpus Nummorum са забележителен принос, интегрирайки ИИ в нумизматиката и насърчавайки международното сътрудничество срещу фалшифицирането на монети.

Целта на настоящия текст е да илюстрира ползите oт използването на двете ERC SILVER бази данни: DSD (Die Studies Database / база данни за монетни печати) и GOD (Greek Overstrikes Database / база данни за гръцките контрамарки) (вж. https://silver.kbr.be/SILVER). Тук фокусът е поставен върху територията на древна Тракия. От ок. 2770 записа вече въведени в DSD, 84 произхождат от географските области на територията на Република България (38 за „Тракия (несигурен монетен двор)“, 22 за Месембрия, 12 за Кабиле, 7 за Севтополис, 2 за Дионисополис, 2 за Одесос, и 1 за Аполония Понтика). GOD вече включва над 110 записа (от ок. 3000) за територията на днешна България, като по-голямата част са от монетарницата на Месембрия (65). Картата на контрамаркираните монети дава възможност за визуализиране на явления, като указва посоката на определени метални потоци от първоначалното им място на отсичане до последващата им повторна употреба. Конкретно за хоризонта на северния егейски бряг може да се проследи движението на множество монетосечения.

Целта на изследването е да се разработи алгоритъм за извличане на информация за Тракия в текстове на класическата римска литература, като се фокусира върху „Естествена история“ на Плиний Стари. Алгоритъмът, който може да се адаптира за всяко произведение на класически латински език, преобразува данните от формата TESS в CSV набор от данни, което дава възможност за търсене по лема и разпознаване на контекста на съответната глава от произведението с помощта на NLP моделите LatinCy от библиотеката SpaCy. Добавената функция за контекстуализация показва съседните на търсената лема думи. Алгоритъмът е оптимизиран за търсене по няколко леми, поддържа функция за токенизация, контекстуализация и търсене на книги/глави от произведението. Наборът от данни, създаден с помощта на алгоритъма, включва 73 записа, свързани етноними, топоними, реки и планини Тракия, което дава възможност за културни, исторически и географски наблюдения. Инструмент за визуализация, разработен с програмната библиотеката Streamlit, осигурява лесен достъп до данните, като чрез интерактивни графики позволява на потребителите да изследват честотата на лемите, споменаванията на глави и контекста. Изследването предоставя метод за намиране на споменавания на Тракия в труда на Плиний, като в бъдеще се планира да се подобри функцията за разпознаване на записите и да се създаде цялостен първичен набор от данни за класическата римска литература.

Статията представя основните черти на EpiDoc-съвместимия XML шаблон, според който антични гръцки и латински надписи от земите на днешна България се кодират, след което се индексират показват в онлайн базите данни TELAMON TITVLI с възможност за разглеждане търсене.