Изследването има за цел установяване на ефекта от прилагането на волейболна методика и влиянието ѝ върху нивото на училищен уелнес, проследявайки двигателното развитие на активно спортуващи волейболисти. Методи: Изследването има за цел да установи причините за изменението на биомеханичните двигателни показатели в резултат на прилаганата волейболна методика, на базата на бенчмаркинг на биомеханични параметри за определяне на ефекта от волейболната методика върху степента на развитие на двигателните качества. Изследователският контингент се състои от 26 момичета от 7 клас на възраст 13-14 години, трениращи волейбол в столично училище. Настоящото проучване е проведено през учебната 2023-24 г. Резултати: Предмет на изследване е динамиката на биометричните показатели за една учебна година. Дискусия: Измерванията на двигателната активност са извършени в началото на изследването, преди прилагането на иновативната волейболна методика, и в края, след внедряването. Заключение: Несъмнено е установено влиянието на активния спорт върху двигателното развитие на волейболистите. Анализирайки изследванията от проведената диагностика, по време на изследването е извършен сравнителен анализ на биомеханичните двигателни показатели в два когнитивни етапа от изследвания период за установяване на ефекта от приложената волейболна методика.

Уелнес е преди всичко добро физическо и психическо здраве, добре известно е, че основите на психо-физическите и интелектуалните способности се полагат в ранна детска възраст. Джудо спомага за цялостното личностно изграждане. Изследването има за цел да оцени въздействието от тренировките по джудо върху психо-емоционалното състояние и физическото развитие и дееспособност на деца от начална училищна възраст от 8 до 12 години. Системният подход предполага разработването и на адекватна тестова батерия за спортно-педагогическа оценка на двигателните и психо-физическите качества на индивида. Използваната на този етап тестова батерия се оказа успешна за нуждите на този пилотен експеримент, тъй като беше предварително възприета от родители и учители, чийто контингент участва в изследването. Резултатите показват значително по-големите различия между спортуващите и неспортуващите, не само във физическото им развитие, но прави впечатление коренно различната структура при формиране на интересите им. Джудо като спорт предлага изключителни възможности за творчество както в областта на високото спортно майсторство, така и за физическото възпитание и развитие на детския организъм и характер. За привличане на повече деца в залите по джудо е необходимо да се акцентира на положителните аспекти от заниманията с този спорт и да се осигури възможността тази информация да достигне до родителите.

Масажът е една от най-приятните, релаксиращи и силно терапевтични процедури, практикувани от векове по света. Дори в праисторически времена хората са прилагали масажни техники в ситуации, включващи травма и нараняване, или за облекчаване на хронична болка, с емпирични знания, предавани и усъвършенствани през поколенията.Масажът е мощен фактор за подобряване на нашите функционални възможности и играе жизненоважна роля за ускоряване на оздравителните процеси и постигане на релаксация. Успешно допълва арсенала от немедикаментозни физикални лечебни методи (като гимнастика, физиотерапия, балнеолечение, санаториално лечение, СПА и уелнес терапии), като терапевтичният му ефект се дължи на естествената регулация и активиране на скритите резерви на организма. Масажът намира широко приложение както в спортната и лечебната практика, така и за профилактични цели. Напредъкът на медицинската наука и опитът на преподавателите позволяват нейното непрекъснато развитие, усъвършенстване, популяризиране и правилно приложение.Целта на това изследване е да проследи традициите и иновациите в масажните техники, развитието им във времето, влиянието им върху българските школи и потенциала им за запазване на здравето и дълголетието днес.

Как се откри дисонантното културно наследство е въпрос, който засяга конкретно една особена категория културно наследство – дисонантното културно наследство. През правно-антропологическа гледна точка се изследва началото на периода на постсоциализъм като момент на „откриване на наследството“. Така както юридически едно наследство бива открито със смъртта на наследодателя, така с края на режима се открива едно ново наследство – дисонантно приемано.

Изследването представлява предложение за вписването на архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ с Ботаническата градина в Балчик като културен пейзаж в списъка на ЮНЕСКО. Базира се на ръководните насоки за изпълнение на Конвенцията за световно наследство. Включва идентификацията на номинирания обект, неговото описание и характеристиките на вписването с критерии, сравнителен анализ и предложение за изключителна световна ценност. Разгледани са състоянието на обекта и факторите, оказващи влияние на номинацията, както и опазването и управлението на номинирания обект. Изследването може да послужи като основа за предложение за представителната листа като културен пейзаж за България, тъй като страната досега няма вписвания по тази категория в листата за световно наследство.

Изследването представя три аспекта на методологическата работа в изследванията за Древна Тракия, които имат по-широко принципно значение извън конкретните географски измерения. В първата част са представени възможностите за проследяване на развитието на научните знания, станали възможни благодарение на новата дигитална среда. Направени са съответно отделни допълнения и уточнения по отношение на интереса към земите на Древна Тракия преди началото на XIX в. Втората част е съвсем лаконична и акцентира върху необходимостта от висока осторожност при анализа на етноними, като се отчитат особеностите на ендонимите екзонимите. Третата част визира от една страна необходимостта от задължителна автопсия на кодексите, тъй като често при печатното им издаване са допускани сериозни необосновани промени, от друга страна е фокусирана върху оценката на Тукидид като личностна позиция и съдба, – съответно – тяхното неизбежно отражение върху характеристиките на неговата „История на Пелопонеската война“.

Развитието на социално-политическите системи в предмодерните времена преминава през различни етапи и един от тях културната антропология и етнологията маркират чрез термина „ранна държава“. По правило той се явява след т.нар. чийфдъм и предшества зрялата държава. На основата на различни изследвания са проследени редица съществени характеристики на този тип държавност. В него се откриват някои от по-старите (характерни за чийфдъма) форми на организация и власт, но са откроими редица от типичните за ранната държава специфики: ясно отграничим център на власт; наличие на административен апарат; способност да се налага чрез легитимно насилие определена политика от центъра към перифериите; поддържане от центъра на баланс между аристократи „по рождение“ и такива „по заслуги“ ит.н. Взети в целостта си, всички те придават по-голяма стабилност и трайност на този тип политическо организиране.

Статията оспорва традиционния протоисторически подход към Древна Тракия. Анализът на гръцките митове, представящи траките, независимо от съвременните предразсъдъци, илюстрира интеграцията на древните траки в гръцката образност и история. Особено развит е примерът „тракийската претенция“. Той илюстрира задънената улица на разглеждането на траките като варвари в един грандиозен исторически разказ, доминиран от техните гръцки цивилизовани съседи. Статията обсъжда накратко и някои нови методологии, на кръстопътя на историята, нумизматиката и сравнителната археология, които правят древна Тракия стимулиращ и потенциално новаторски обект за историческо изследване.

Авторът анализира пасаж в de Anima на Тертулиан, който приписва на диалог на Аристотел (по негово мнение загубеното произведение Евдем) разказ за Сатурн/Кронос, който сънува. Първо поставям тази история в собствения текст на Тертулиан и показвам, че споменаването на Сатурн не идва в разговор за богове, а за човешки същества, които сънуват. Тертулиан също посочва, че този Сатурн е роден приблизително по същото време като Приам. Така става ясно, че Аристотел разказал някаква история за „Кронос“, който е историческа личност, а не типичният Кронос гръцката митология, и че тази история за Кронос е аналогична на други разкази в Евдем за съня, напр. Сънят на Евдем. Въз основа на включването от Аристотел на други разкази за македонската тракийска/фригийска религия (най-вече Мидас Силен), считам, че Аристотеле представил македонски разказ, който смесва тракийския Залмоксис с гръцкия Кронос.