Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Според доклада на Global Wellness Institute, Уелнес туризмът ще расте до 2022 г. с впечатляващите 8 % годишно – ръст, който е по-висок от общия ръст на целия световен туризъм (6,4 %). Осъществихме психометричен експеримент за значимостта на иновативни уелнес терапии/услуги за хора в различна възраст. Снехме мненията на потребители относно горската медицина и терапия. Добрата имунна система ще остане фокус за всеки, а съхранението на природното наследство – важен източник за здраве. Научни доказателства се трупат относно холистичните подходи и храната – ключ за уелнес стил на живот. Горската медицина и терапия са ефективни уелнес програми. Важно е институциите да разпространяват многопластова уелнес култура сред гражданите. Отпусни се, храни се балансирано, включвай се в общуване с природата и инвестирай в здраве чрез горски терапии за постигане на уелбийнг.

Както при повечето спортове, така и практикуващите CrossFit трябва да съчетават оптимално белтъци, въглехидрати и мазнини, с цел осигуряване на енергийните нужди, поддържането на положителен азотен баланс и по-бързото отстраняване на метаболитните продукти. Целта на настоящото изследване е да се оцени храненето при мъже и жени, практикуващи CrossFit в лицензирана CrossFit зала в София, България, и да се сравни с припоръките при високоинтензивни натоварвания. Методи: изследването е проведено с 26 мъже (на средна възраст 30.6 г.) и 17 жени (на средна възраст 30.3 г.), които попълниха въпросник за хранене. Изчислихме дневния прием на белтъци, въглехидрати и мазнини (гр кг дневно и гр дневно), техните относителни стойности в проценти и енергийния им прием (kcal дневно). Енергийните нужди изчислихме от базовата обмяна, умножен по коефициент на физическа активност. Резултати: Бяха изчислени следните средни консумации гр кг дневно (белтъци: мъже – 1.6±0.48, жени – 1.4±0.34; въглехидрати: мъже – 5.1±2.05, жени – 4.2±1.84; мазнини: мъже – 1.1±0.43, жени –1.2±0.52). Енергийният прием и стойностите на консумираните въглехидрати бяха по-ниски от препоръките за натоварвания с висока интензивност. Заключение: по-ниската консумация на въглехидрати повлиява негативно енергийния прием, но без значителен риск от ефективното протичане на възстановителните процеси в дългосрочен план.

В този материал предлагаме като здравно-превантивна процедура анализ за ефектите от хидротерапията и таласотерапията. Тези въздействия балансират здравния статус и водят до Уелнес стил на живот. Рекреативната и Уелнес култура учат гражданите да включват в ежедневието или отдиха различни мокри процедури от естествени природни източници. България е богата на минерални извори (топли и студени), лечебни пелоиди (калната терапия или пелоидотерапия с хума или утаена кал от минерални извори, езера, море, реки), които са естествен и екологичен източник за здраве от природата.

Бюлетинът „Наследство БГ“ – Научни известия съдържа представени доклади по време на Годишната научна конференция на ЦВП, посветена на международния ден за опазване на културното наследство. По време на ежегодно провежданата конференция докладите се презентират, а след това се провежда дискусия по тяхната тема и съдържание. Официалните езици на конференцията са български и английски език. Текстовете на докладите, преминали успешно процедурата peer-review, се отпечатват в Бюлетин „Наследство БГ“ – Научни известия. 

Меденият масаж е природен метод на лечение, използван още в древността, при който си взаимодействат два лечебни подхода. Той се припокрива с познатите ни форми на различните мануални въздействия – масажът, плюс изключителните лечебни качества на пчелния мед, като се получава взаимно подсилване. Меденият масаж, прилаган и до днес, е подходящ за лечение и профилактика на множество болести и състояния. Такъв сериозен козметичен и здравословен проблем днес се явява целулитът, който се среща изключително често при жените.

Очакванията към специалистите по опазване са да имат готов и (по възможност) един категорично валиден истинен отговор за всяка ситуация. Оттук и неписаната увереност в „изпитаните” конвенционални консервационни подходи. Какво става обаче, когато те не са приложими? Чрез една история от кухнята на професионалния работен процес, статията изтласква границите на конвенционалното опазване към едно креативно опазване, вдъхновено от същността и предизвикателствата на праисторическа Селищна могила „Юнаците”. Разискват се едни по-различни представи за автентичност и промяна, за обратимост и загуба, за прагматизъм и смисъл, дори за предизвикване на гравитацията. Очертана е значимостта на креативността в сферата на опазването. Всичко това в името на едно мотивирано равновесие между допустима намеса, защита, представяне, възприятия и (все пак) физическа реализуемост.

Статията прави паралел между имената на столичните улиците и съответните промени при градската топонимия в контекста на значимите политически промени в Югоизточно Европа в периода непосредствено след падането на Берлинската стена през 1989 г. Изложението се фокусира върху имената на улиците в три от столиците на региона, а именно София, Белград и Букурещ. Сравнението има за цел да анализира динамиката в отношението към историческите фигури и събития и съответно дава отговори доколко се променят разбиранията кои са наследствата, достойни за възпоменание в трите различни контекста.