Литературният речник в България се появява между двете световни войни, когато вече е факт концепцията за литературна история. Литературната история се стреми да обхване целия литературен живот и процес или обратно – да подходи концептуално, избирателно, отчитайки разнообразието на идеи, естетики и стилистики. Речникът се стреми към мащабност, всеобхватност, пълнота на литературноисторическото знание, като си служи със средствата на аналитично-синтетичното изложение. Българските литературни речници или продължават с други средства литературноисторическия разказ, или компенсират липсата на определено знание, или използват нови възможности за структуриране на това знание.