В статията се коментират същността и спецификите на концепта „биокултурно наследство”. Погледът се насочва към международни и национални политики и изследователски ракурси, които призовават за интегриран подход към природното и културното наследство, за специално внимание към дребните земеделски стопанства в Европа. Като добра практика се анализира случай на конструиране на наследство на основа на местни биокултурни ресурси в с. Куртово Конаре, Пловдивска област. Валоризацията на наследство се разглежда като процес на мобилизиране на ресурси (налични или потенциални) и трансформация на капитали (по Пиер Бурдийо).