Авторката обсъжда усилията по възраждане и съхраняване на традициите от миналото в съвременния свят. Онова, което се означава като културно наследство обаче, не е точно самото наследство, а изобретена традиция, която е преобразувана и преосмислена, за да съответства на настоящето и на поставяните от него проблеми. Очертана е решаващата роля на изследователите за определяне и съхраняване на културното наследство, както и за неговото анализиране и предаване на следващите поколения чрез създаването на институционални политики и образователни програми.