Статията анализира новите проблемни ситуации, породени от настъпилите дълбоки промени в българската държава и българското общество в края на ХХ и началото на ХХI в., които налагат предефиниране на задачите и инструментариума на тракологията с оглед актуализирането на темата за тракийското културно-историческо наследство и въпросите около неговото конструиране. Фокусът е насочен върху квазинаучния дискурс в българската история с акцент върху сегментирането на новите „участници“ в генерирането и преекспонирането на тракийското културно-историческо наследство.