Изследването разглежда обектите на природното наследство като елемент на социално-екологичната система и изяснява теоретичната основа за приложение на екосистемния подход при идентифициране на обектите на природното наследство от национално значение. Изяснен е процесът на формиране на представата за природно наследство чрез проследяване на единството между място, време и ценност. Предложена е дефиниция на понятието „природно наследство“ в този контекст. Посочени са основанията природното наследство да бъде изследвано като източник на културни екосистемни услуги за рекреация и туризъм. Разгледани са някои важни терминологични особености, които имат ключово значение за прилагането на екосистемния подход за оценка на културните екосистемни услуги, предоставяни от природното наследство.