Екатерина Василева (1850, Плоещ, Румъния – 1926, Париж, Франция) е книжовник, принадлежаща на две национални традиции – румънската и българската. Активно участва в културната дейност на българската диаспора в Румъния, заедно със съпруга си Михаил Василев са сред учредителите на Българското книжовно дружество в Браила. За българската публика творчеството ѝ до голяма степен остава непознато, тъй като тя пише на румънски и френски. Авторка е на поеми, стихотворения и няколко дописки. Оставя и една мемоарна книга, написана на френски език и издадена в Париж през 1923 г. Почти сто години по-късно сега спомените й за първи път излизат в пълен превод на български. За пръв път се публикува и преводът от румънски на стихотворенията, включени в тях, които разкриват нови страни от светоусещането на авторката: тъга по родината, скръб по рано починалия съпруг, дори една философско-религиозна нагласа.