Статията извежда някои проблеми и перспективи при реализирането на образователни практики в областта на културното наследство (материално и нематериално) в читалищата. Развиваните в тях дейности, свързани с опазване, трансмисия, популяризиране, социализиране на традиционни знания и умения, както и поддържаните музейни колекции и архивни сбирки, са разгледани в контекста на действащото към момента читалищно законодателство и на прилаганите културни.
