Илиева, Т. (2026). Към въпроса за литеронимите в старобългарските азбуки. Наименованията на първите три букви от енеадата на десетиците. Тълкуване на паратактичните контекстуални връзки в акростиха. В С. Коева, Х. Дейкова, & М. Стаменов (Ред.), Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (с. 42–55). Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2026/05/Sbornik_s_dokladi_IBE_2026.pdf
ИЛИЕВА, Т., 2026. Към въпроса за литеронимите в старобългарските азбуки. Наименованията на първите три букви от енеадата на десетиците. Тълкуване на паратактичните контекстуални връзки в акростиха. В: С. Коева, Х. Дейкова и М. Стаменов, ред. Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, с. 42–55. Достъпно от: https://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2026/05/Sbornik_s_dokladi_IBE_2026.pdf
Статията повдига отново темата за наименованията на буквите от азбуката на Константин-Кирил в контекста на защитаваната от авторката теза, че всеки глаголически знак освен звуково и числово значение има също и концептуално такова. Планът на съдържание на глаголицата като система от концептограми е християнската догматика и свещената история, чиито отделни елементи стават означаеми посредством писменàта чрез тяхната графика, цифрова стойност и наименованието им. На базата на комплексен лингвистичен, богословско-философски и културологичен анализ е разглеждано името на всяка от първите три букви, принадлежащи към реда на десетиците, първо поотделно, после в състава на акростиха.