Чаушев, П. (2025). Златарски центрове в Северна България през ХІХ век. В Е. Цанева, Е. Дубарова, М. Гюзелев, П. Чаушев & М. Златкова (Ред.), Културологични метаморфози на паметта: Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. доктор на историческите науки Диана Радойнова (с. 277–290). Фабер.
ЧАУШЕВ, Павлин (2025). Златарски центрове в Северна България през ХІХ век. В: ЦАНЕВА, Еля, ДУБАРОВА, Елица, ГЮЗЕЛЕВ, Мартин, ЧАУШЕВ, Павлин и ЗЛАТКОВА, Меглена, ред. Културологични метаморфози на паметта: Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. доктор на историческите науки Диана Радойнова. Велико Търново: Фабер, с. 277–290.
Статията разглежда развитието на златарството в Северна България през XIX век като част от традиционните занаяти и художественото наследство на региона. В нея се анализира запазването на техниките и орнаментите, предавани от поколение на поколение, както и влиянието както на ориенталското, така и на западноевропейското бижутерско изкуство. Основните центрове на златарството са били Видин, Чипровци, Враца, Ловеч, Търново, Габрово, Шумен, Лом, Тетевен и Свищов. Опитни занаятчии, организирани в гилдии, са изработвали традиционни бижута (катарами, гривни, колиета, обици и др.) и църковни предмети. Техники като леене, гравиране, коване и филигран са останали до голяма степен непроменени от Средновековието насам. Налице е ясна приемственост между стиловете на бижутерията от Средновековието и от периода на Възраждането. Занаятът процъфтява успоредно с икономическия подем по време на Българското национално възраждане. Уменията се предават предимно в рамките на семействата, като уставите на гилдиите регулират обучението и броя на работилниците. Към края на XIX и началото на XX век обаче възходът на европейската мода води до упадъка на много традиционни златарски работилници.