Проекти Относно проекта Практическа общност Е-обучение Играй и учи
Златарски центрове в Северна България през ХІХ век
Златарски центрове в Северна България през ХІХ век
Автор Павлин Чаушев
Добавено от Софийски университет „Св. Климент Охридски“

PDF

PNG

Формат: Печатно и електронно
Година на издаване: 2026
Място на издаване: Велико Търново
Издател: Фабер
Паралелно заглавие: Goldsmithing centers in Northern Bulgaria during the 19th century
Източник на статията: Културологични метаморфози на паметта: Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. доктор на историческите науки Диана Радойнова
Страници на статията: 277–290
Редактор: Еля Цанева, Елица Дубарова, Мартин Гюзелев, Павлин Чаушев, Меглена Златкова
ISBN (печатно): 978-619-00-2046-2
Лиценз: Признание-Некомерсиално-Без производни (CC BY-NC-ND)
Авторски права: С авторски права
Цитиране APA:

Чаушев, П. (2025). Златарски центрове в Северна България през ХІХ век. В Е. Цанева, Е. Дубарова, М. Гюзелев, П. Чаушев & М. Златкова (Ред.), Културологични метаморфози на паметта: Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. доктор на историческите науки Диана Радойнова (с. 277–290). Фабер.

Цитиране Harvard:

ЧАУШЕВ, Павлин (2025). Златарски центрове в Северна България през ХІХ век. В: ЦАНЕВА, Еля, ДУБАРОВА, Елица, ГЮЗЕЛЕВ, Мартин, ЧАУШЕВ, Павлин и ЗЛАТКОВА, Меглена, ред. Културологични метаморфози на паметта: Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. доктор на историческите науки Диана Радойнова. Велико Търново: Фабер, с. 277–290.

Статията разглежда развитието на златарството в Северна България през XIX век като част от традиционните занаяти и художественото наследство на региона. В нея се анализира запазването на техниките и орнаментите, предавани от поколение на поколение, както и влиянието както на ориенталското, така и на западноевропейското бижутерско изкуство. Основните центрове на златарството са били Видин, Чипровци, Враца, Ловеч, Търново, Габрово, Шумен, Лом, Тетевен и Свищов. Опитни занаятчии, организирани в гилдии, са изработвали традиционни бижута (катарами, гривни, колиета, обици и др.) и църковни предмети. Техники като леене, гравиране, коване и филигран са останали до голяма степен непроменени от Средновековието насам. Налице е ясна приемственост между стиловете на бижутерията от Средновековието и от периода на Възраждането. Занаятът процъфтява успоредно с икономическия подем по време на Българското национално възраждане. Уменията се предават предимно в рамките на семействата, като уставите на гилдиите регулират обучението и броя на работилниците. Към края на XIX и началото на XX век обаче възходът на европейската мода води до упадъка на много традиционни златарски работилници.

Проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)”
Проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИДИТ) (2024-2029)