Илиева, Т. (2026). Езикът на сакралната геометрия в глаголическите знаци или, За семиотичния код на Константин-Кириловото мисионерско писмо. Годишник на Асоциация „Онгъл“. Устна и писмена история: езици на общуването, 19(25), 334–368; 619–635.
ИЛИЕВА, Татяна (2026). Езикът на сакралната геометрия в глаголическите знаци или, За семиотичния код на Константин-Кириловото мисионерско писмо. Годишник на Асоциация „Онгъл“. Устна и писмена история: езици на общуването. Т. 19, № 25, с. 334–368; 619–635.
Аз се придържам към идеята, че Константин-Кирил Философът е създал писменост, която е оригинална по своята концепция, макар и да не е свободна от влиянието на предшестващата близкоизточна култура, която се е превърнала в неизчерпаем източник на вдъхновение за него. По този начин авторката на настоящата публикация излага собствената си хипотеза относно творческия подход на създателя на писмеността към разработването на системата от знаци на първата славянска азбука и използвания в нея метод за образуване на знаците. Тя представя свой собствен генеративен глаголически модел (който нарича „глаголическа матрица“), който ги възпроизвежда чрез мислено наслагване на глаголическите знаци един върху друг (в тяхната абстрактна, инвариантна форма). Така образуваната сложна фигура включва, освен трите конструктивни елемента, формулирани от Г. Чернохвостов (кръст, триъгълник и кръг), също така организиращ център, лъч, квадрат, ромб и спирала, като всеки от тях има своето определено символично значение, основано на хилядолетна културна традиция и придобило ново значение в контекста на източното християнство, чиито продукти са създателят на глаголицата и неговото творение. Според определението на изследователя глаголическият генеративен модел не е просто геометрична конструкция, а условен и абстрактен образ на вселената. Всеки глаголически знак, генериран в него, има не само звуково и числово значение, но и концептуално, като семантиката на неговата форма се основава на комбинацията от семантично натоварени елементи.