Проекти Относно проекта Практическа общност Е-обучение Играй и учи
Изкуственият интелект и трансформацията на академичната комуникация на езиково, текстово и етично равнище
Изкуственият интелект и трансформацията на академичната комуникация на езиково, текстово и етично равнище
Автор Иванка Мавродиева
Добавено от Софийски университет „Св. Климент Охридски“

PDF

PNG

Формат: Електронно
Година на издаване: 2026
Източник на статията: Езиков свят = Orbis Linguarum
Страници на статията: 21-40
Том / брой: 24(3)
DOI: 10.37708/ezs.swu.bg.v24i3.2
Цитиране APA:

Мавродиева, И. (2026). Изкуственият интелект и трансформацията на академичната комуникация на езиково, текстово и етично равнище. Езиков свят = Orbis Linguarum, 24(3), 21–40. https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v24i3.2

Цитиране Harvard:

МАВРОДИЕВА, Иванка (2026). Изкуственият интелект и трансформацията на академичната комуникация на езиково, текстово и етично равнище. Езиков свят = Orbis Linguarum. Т. 24, № 3, с. 21–40. Достъпно от: https://doi.org/10.37708/ezs.swu.bg.v24i3.2

Статията представя резултатите от изследване, посветено на академичната комуникация, като проучването включва анализ на подходите на учени и изследователи от различни научни области: лингвистика, реторика, дигитализация и библиотекознание. Изследването използва качествени методи и полуструктурирани интервюта, за да проучи трансформацията на научния дискурс. Изследването разглежда трансформацията на академичната писмена и цифрова комуникация, включително подготовката на статии, достъпа до публикуване и комуникативните стратегии, свързани с разпространението на статии, както и практиките, които характеризират научните платформи като виртуално пространство. Анализът идентифицира характерни лингвистични и комуникативни особености на чатботовете и алгоритмите, доколкото те се отнасят към научния дискурс и академичните виртуални комуникационни среди. Първата хипотеза е, че отличителните черти на академичното писане с използване на чатботове и инструменти, базирани на изкуствен интелект, включват употребата на лаконични изреченски структури и честото прибягване до аргументация, основана на авторитет, чрез цитати и препратки. Второто предположение е, че текстът на научните статии съдържа теоретични наблюдения на повърхностно ниво, без задълбочено познаване на предишни научни публикации и традиции, както и без достатъчно критичен поглед върху промените в терминологията и концепциите. Третото предположение е, че отвореният достъп до научни публикации на научни платформи ускорява процеса на постигане на резултати от научните публикации, създава условия за прозрачност, но в същото време изисква от учените и изследователите непрекъснато да развиват и подобряват своите цифрови компетенции. Четвъртото предположение е, че авторските права на учените трябва да бъдат защитени в процеса на динамични промени, произтичащи от въвеждането на изкуствен интелект в науката. Тези характеристики на трансформацията на академичната писмена комуникация и по-специално на статиите се тълкуват като повтаряне на структурни шаблони, сближаване на стила и клишета.

Проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)”
Проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИДИТ) (2024-2029)