This book is the product of a longstanding professional interest in the relationships between human beings, knowledge and intelligent technologies, together with research conducted during a period of rapid advances in artificial intelligence (AI). Interaction with these systems is changing not only how we produce texts, analyse information and make decisions, but also how we think, formulate questions, seek meaning and construct new knowledge. The book is devoted to these changes and to the conditions under which they arise.The subject of the present study is the interaction between human beings and AI systems. This interaction is viewed as a new space in which qualitatively different cognitive, emotional and creative processes can unfold. The focus is not on the technologies and algorithms themselves, but on the dynamics and outcomes of this interaction.

Rapid urbanization highlights the increasing importance of urban green infrastructure in shaping urban spatial organization, quality of life, and environmental sustainability. This study examines spatial inequalities in the provision of urban parks in Sofia (Bulgaria) and Istanbul (Republic of Türkiye) from a comparative urban geography perspective. The two cities are selected as contrasting urban contexts in Southeastern Europe, characterized by different patterns of urban development, population density, and spatial structures. A GIS-based analytical framework is applied at the district administrative level, integrating indicators such as the share of urban parks, park area per capita, Local Moran’s I, and the Gini coefficient. The results reveal distinct spatial patterns: Sofia demonstrates relatively higher levels of park provision but pronounced inequalities, characterized by the concentration of large park areas in a limited number of central districts. In contrast,Istanbul exhibits a more even spatial distribution but significantly lower levels of park area per capita, indicating an overall shortage of urban park space. The findings demonstrate that Sofia and Istanbul experience different forms of spatial disparities in park provision due to distinct trajectories of urban development.

Настоящото изследване има за цел да оцени и анализира пространственото разпределение, структурата и относителния дял на градските паркове в административните райони на Истанбул като елемент от зелената инфраструктура на мегаполиса. Чрез използване на разли чни количествени показатели площ на парковете, дял от общата територия, съотношение спрямо откритите и активните зелени пространства, както и паркова площ на човек се установяват съществени териториални дисбаланси. Резултатите показват, че периферните райони разполагат предимно с горски масиви и неурбанизирани зелени територии, които не се трансформират в обществено достъпни и функционално организирани градски паркове, докато централните и силно урбанизирани те части на града изпитват остър недостиг на п аркови пространства. Анализът подчертава необходимостта от устойчиво, балансирано и социално справедливо планиране на зелената инфраструктура, включително зелена регенерация на деградирали терени и развитие на микропаркове.

The Shared Socio-economic Pathways (SSPs) presented in the Sixth Assessment Report (AR6) of the Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) indicate that increasedvariability and more frequent extremes in precipitation are expected to raise the risk of droughts and floods in South-Eastern Europe. According to climate projections, the potential increase in precipitation in the region is insignificant, while the rising temperatures and the associated increase in potential evapotranspiration may lead to a substantial intensification of drought severity in the future. This study reviews previous research on droughts in Bulgaria and the analytical methods applied, thereby justifying the selection of he proposed methodological approach based on the Standardized Precipitation Evapotranspiration Index (SPEI-12 and SPEI-48). The SPEI data were obtained from the Global SPEI Database and cover the period from 1950 to 2024. The spatial characteristics of the index for the territory of Bulgaria are represented by grid cells with a spatial resolution of 0.5 degrees. The study examines changes in drought conditions across Bulgaria over the period 1950–2024, using SPEI-48 data. Long-term fluctuations in average SPEI values reveal a pronounced negative trend since 1984. The index reached its lowest value during the period 2000–2003 (−1.6), which is classified as a severe drought. Average SPEI-48 values range between 0.8 and −0.8 across the decades from 1950 to 2024, and have remained predominantly negative over the last ive decades. In this context, the study ighlights the need to implement measures for limate change adaptation and to address the increasing risk of drought.

Горските пожари са много голяма заплаха за горските екосистеми в България. Овен материалните щети, които се измерват с обема на изгорялата дървесина, тези събития оказват сериозно, неблагоприятно влияние върху биоразнообразието в засегнатите райони. Същевременно, наблюдаваните промени в климата в региона показват, че рискът от подобни събития в бъдеще ще нараства. В това изследване е извършена оценка на опасността от горски пожари в България въз основа на данни от информационната система на Изпълнителната агенция по горите за броя на пожарите и за опожарените площи в периода 2000–2024 г. Анализирани са пространственото и вътрешногодишното разпределение на пожарите, факторите, които ги пораждат, и рискът от пожари за горските екосистеми в България. Дискутирани са мерките за превенция и адаптиране към променящия се климат.

Изследването представлява предложение за вписването на архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ с Ботаническата градина в Балчик като културен пейзаж в списъка на ЮНЕСКО. Базира се на ръководните насоки за изпълнение на Конвенцията за световно наследство. Включва идентификацията на номинирания обект, неговото описание и характеристиките на вписването с критерии, сравнителен анализ и предложение за изключителна световна ценност. Разгледани са състоянието на обекта и факторите, оказващи влияние на номинацията, както и опазването и управлението на номинирания обект. Изследването може да послужи като основа за предложение за представителната листа като културен пейзаж за България, тъй като страната досега няма вписвания по тази категория в листата за световно наследство.

Как се откри дисонантното културно наследство е въпрос, който засяга конкретно една особена категория културно наследство – дисонантното културно наследство. През правно-антропологическа гледна точка се изследва началото на периода на постсоциализъм като момент на „откриване на наследството“. Така както юридически едно наследство бива открито със смъртта на наследодателя, така с края на режима се открива едно ново наследство – дисонантно приемано.

Масажът е една от най-приятните, релаксиращи и силно терапевтични процедури, практикувани от векове по света. Дори в праисторически времена хората са прилагали масажни техники в ситуации, включващи травма и нараняване, или за облекчаване на хронична болка, с емпирични знания, предавани и усъвършенствани през поколенията.Масажът е мощен фактор за подобряване на нашите функционални възможности и играе жизненоважна роля за ускоряване на оздравителните процеси и постигане на релаксация. Успешно допълва арсенала от немедикаментозни физикални лечебни методи (като гимнастика, физиотерапия, балнеолечение, санаториално лечение, СПА и уелнес терапии), като терапевтичният му ефект се дължи на естествената регулация и активиране на скритите резерви на организма. Масажът намира широко приложение както в спортната и лечебната практика, така и за профилактични цели. Напредъкът на медицинската наука и опитът на преподавателите позволяват нейното непрекъснато развитие, усъвършенстване, популяризиране и правилно приложение.Целта на това изследване е да проследи традициите и иновациите в масажните техники, развитието им във времето, влиянието им върху българските школи и потенциала им за запазване на здравето и дълголетието днес.