Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, в сътрудничество със Зографския манастир „Св. Великомъченик Георги Зограф“, Света гора, Атон, предоставя на своите потребители достъп до офлайн дигиталната колекция Зографска електронна научно-изследователска библиотека. Тя съдържа дигитални копия на славянски ръкописи, чиито оригинали се съхраняват във фондовете на 14 манастири, библиотеки, музеи и научни организации. Докладът представя опитът на библиотеката в организирането на колекцията и предоставянето ѝ на потребителите. Основният акцент в изложението е създаването на метаданни за дигиталните ресурси в интегрираната библиотечно-информационна система на Университетската библиотека, която работи в MARC 21 среда. Освен върху основните параметри на формата за библиографски данни, ще бъдат разгледани и решенията за оптимизиране на научните описания на ръкописите и организирането им във виртуални колекции.

Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е най-голямата научна библиотека в България. Тя изгражда 15 дигитални колекции, достъпни онлайн. Поддържа и изключително ценната колекция от славянски ръкописи „Зографска електронна научно-изследователска библиотека”, която е достъпна само офлайн. Ще бъде представен процесът на създаване и организиране на колекциите, както и политиката на подбор на библиотечни ресурси, които да бъдат представени тях.

Непреkъснатата промяна на обществените отношения е безспорен фаkт, kойто изисkва не само да се kултивират търсените умения, kато се предвиди и необходимото време за осъществяването на подобни намерения, а преди всичkо да се идентифицират усилващи умения и инструменти, kоито подобряват професионалната подготовkа на специалистите в областта на kултурното наследство и осигуряват тяхното kариерно развитие в отговор на съвременните предизвиkателства. Усилването на уменията трябва да гарантира и устойчивото развитие на системата на kултурното наследство. Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Бързото разпространение на технологиите в последното десетилетие на XX в. е променило не само начина на мислене на децата и студентите, но и обработването на информацията. Процесите на промяна в начина на възприемане на околния свят са забележими в проблемите, породени от съприкосновението между новите дигитални поколения и старомодния метод на обучение. С други думи, децата, които се пораснали в дигитален, богат на медия свят, имат нужда от медийно богата среда за обучение, за да може да се задържи вниманието им.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.

Тази публикация е включена в е-библиотеката от Университетския център за професионално развитие в областта на културното наследство като част от дейностите по проект "SkillFoster – Heritage Matters: Fostering Cultural Awareness and Professional Development" (2023-1-BG01-KA220-HED-000153432).Съ-финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACE.