ЦВП „Наследство БГ“ в медиите :)

Нови лаборатории ще дигитализират българското културно наследство

„Архивът на ИЕФЕМ  е един от най-старите в държавата и е наследник на архива създаден в Народния музей, който е опазен и до днес въпреки, че през 40-те години по време на Втората световна война бомби попадат точно върху сградата, в която се е намирал музеят. Значителна част от него е унищожена както и архивните документи. Но тогавашни учени са успели да съхранят голяма част от него,  запазвайки го в мазето на днешното 7-о училище и след това пренасяйки ги в сградата на Двореца, където през 50-те години е създаден Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. До ден днешен това богатство се опазва там, но съвременността изисква други условия и форми на неговото съхраняване и представяне. В научния архив се пазят плаки с образи, рисунки и акварели в допълнение към текстовете, които представят пълноценно народната ни култура.“ (Чуйте интервютата тук >>>)

Проф. Славия Бърлиева: Кирилометодиевската традиция е обрасла с митове и легенди (БНР, Програма „Хоризонт“, 17.02.2020)

„„Кирилометодиевската традиция е обрасла с много митове, много легенди. В нея има идеология. Кирилометодиевистиката е гранична област, която стои между науката и политиката.“ Това каза в интервю за „Хоризонт“ проф. д-р Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН. Тя е автор на монографията „Паметници на кирилометодиевската традиция“, в която анализира проучвания на исторически извори за живота на Светите братя Кирил и Методий, някои от които новооткрити.“ (Чуйте цялото интервю тук >>>)

Доц. Петко Христов: Културата на гурбета (БНР, Програма „Христо Ботев“, 19.02.2020)

Как да пренесем във времето културното наследство, което наричаме наше: „Хубавата новина е, че Институтът за етнология и фолклористика се включи в Националната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Важна брънка сме от консорциума, ръководен от СУ, „Наследство БГ“. Целта е да изградим три лаборатории за дигитализация на културното наследство. Две от тях ще са в нашите архиви и една в Етнографския музей. Народописният архив на Института за етнология и фолклористика, например, е събиран от времето на основаването на Народния етнографски музей (1906). Има уникални неща! В Националния етнографски музей само има над 50 000 артефакта, които ще се постараем да дигитализираме – те са не само от България. А в Националния център за културно наследство се пазят записи на всички събори за народно творчество в Копривщица…“ (Чуйте цялото интервю тук >>>)