Авторът анализира пасаж в de Anima на Тертулиан, който приписва на диалог на Аристотел (по негово мнение загубеното произведение Евдем) разказ за Сатурн/Кронос, който сънува. Първо поставям тази история в собствения текст на Тертулиан и показвам, че споменаването на Сатурн не идва в разговор за богове, а за човешки същества, които сънуват. Тертулиан също посочва, че този Сатурн е роден приблизително по същото време като Приам. Така става ясно, че Аристотел разказал някаква история за „Кронос“, който е историческа личност, а не типичният Кронос гръцката митология, и че тази история за Кронос е аналогична на други разкази в Евдем за съня, напр. Сънят на Евдем. Въз основа на включването от Аристотел на други разкази за македонската тракийска/фригийска религия (най-вече Мидас Силен), считам, че Аристотеле представил македонски разказ, който смесва тракийския Залмоксис с гръцкия Кронос.